След средата на декември започва истинската зима у нас, като очакванията за тази зима са да е по-студена от нормата, каза в интервю за БТА Валери Спиридонов - заместник-директор на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН (НИМХ-БАН).

Малко вероятно е да се случи това да е най-студената зима за последните 100 години, уточни той.

Спиридонов прогнозира, че чувствителното застудяване у нас ще настъпи след средата на декември. Тогава и времето ще заприлича на това от началото на декември в Западна Европа - със сняг и ниски температури.

Вероятността за валежи около Коледа у нас е значителна.

Може да се каже, че изминалият ноември в България беше сравнително топъл, отбеляза метеорологът и припомни, че така топъл ноември не е бил от 1926 г. Друга подобна година е била 1963.

Температурите от изминалия ноември не са от най-обичайните, но не са изключение, коментира Спиридонов.

Той припомни, че през януари 1947 г. в Трън е измерена най-ниската температура у нас - минус 38.3 градуса.

"Очакванията за тази зима са тя да е по-студена от нормата за Европа. Малко вероятно е да се случи да е най-студената за последните 100 години.

Да не забравяме, че и в Европа наблюденията са за различни периоди и с много премествания на метеорологичните станции, както е при нас. 100-годишните систематични стандартизирани наблюдения не са толкова много, дори и за Европа.

Изказвания за "най-студената зима" са по-скоро с цел за привличане на вниманието", каза Валери Спиридонов.

В отговор на въпроса "Какви са т.нар. климатични сценарии на НИМХ-БАН за промените в климата на България и Европа през следващите 50-100 години? У нас не се ли наблюдава вече липса на отчетлива "граница" между четирите сезона?", метеорологът отговаря:

"През тази година приключи международния проект "Сицилия", в който НИМХ-БАН взе участие. Съгласно сценария за България, до края на века, тенденцията за средно-годишните температури е нарастване с около 3 градуса, средно за страната.

Това сравнение, подчертавам, е спрямо периода 1961-1990 г.

Не трябва да забравяме, че последните 10 години са най-топлите в сравнение с целия период от миналия век. В този смисъл, част от това затопляне вече сме го "изконсумирали".

Затоплянето през зимния период води до усещането за "изчезване" на преходните сезони - пролет и есен, които са по-малко засегнати.

Другата характеристика - валежите, са с тенденция за намаляване до края на века, като то да е по-значително - около 10-15%, в източната част на страната. Планините са по-малко засегнати, както и Западна България.

Може да останем с впечатление, че това не е толкова значимо, защото водните запаси се формират в тези райони. Проблемът е, че при по-високи зимни температури времетраенето на снежната покривка ще намалее. Снегът е естественият акумулатор за водни запаси. Другият е изкуствен - и това са язовирите.

Очаква се да зачестят "горещите вълни". Проливните валежи също могат да се увеличат, поради засилената конвекция. По-високите температури над океаните водят до увеличаването на водното съдържание във въздуха."