Пламен Градинаров е потомствен офицер. Баща му е участник в прочутия Осми Приморски полк. Роден е в Добрич, но от 10-годишен е във Варна и това е неговият град. Завършил е електротехникува, а след това и ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. 21 години служи на Военоморските сили на България. След приключване на военната си кариера работи три години в БМФ, а след това в „Юнимастърс лоджистикс“ и „Лук ойл“ като специалист по корпоративната сигурност. От есента на 2005 г. е кмет на район „Приморски“ – първо назначен, а на последните местни избори и избран от жителите на района.

- Г-н Градинаров, били сте и назначаем и избираем районен кмет, в кой от двата случая сте се чувствали по-полезен за съгражданите си?

- Има безспорна разлика и тя е в отговорността към хората, която е несравнимо по-голяма, когато си избран от тях. В другия случай си просто един чиновник. Според мен обаче сме много далеч от момента, в който районните кметове следва да бъдат избираеми.

- Защо?

- В момента бюджетите на трите големи града не са чак толкова големи, за да си позволим да ги пръскаме. Не става въпрос и само за бюджета. Даването на бюджет означава Районни съвети, увеличаване администрацията на района и нещо, което, според мен е самата същност – не може един район да води самостоятелна политика за своето развитие.

Бих препоръчал да има само един човек, който да се нарича кмет. В противен случай се стига до девалвация на званието. Районният кмет в момента е просто чиновник, който трябва да извършва административното обслужване на гражданите. Ако трябва да бъде наистина кмет на район, би следвало да има съответните правомощия.

- В този ред на мисли – лесно ли е да си кмет без бюджет?

- Първото, за което се сещаме винаги, е бюджета. Аз нямам нищо против той да е централизиран – да се определя и разпределя от голямата община. Но защо един районен кмет да няма реални правомощия да се занимава с ежедневните неща, които обаче са най-близо до нашите съграждани и засягат пряко тяхното качество на живот – косенето, резитбата на клони, дребните улични ремонти, почистването, поддържането на детските площадки, а голямата община да се съсредоточи развитието на големите инфраструктурни проекти, които излизат извън рамките на един район. Аз, като районен кмет, нямам нищо против бюджетът да се управлява от голяма община, но всичи тези дейности, които споменах да са в правомощията на района. Защото само районният кмет е този, който е близо до живеещите и знае какви са техните нужди. Имахме предложение на районнте кметове, което не се прие – да имаме под ръка една бригада от 5-6 човека, която да реагира светкавично на сигнали на граждани. Така ще е ясно, че този район има собственик и той се грижи незабавно за възникналите проблеми. Сега за едно дърво си пишем един куп писма, търсим коя е фирмата, избрана с обществена поръчка, докато проверим тя има ли валиден договор, пък колко пари е усвоила, може ли да резне дървото или не. Това са глупости. Докато ние си пишем дървото може и да падне на някого на главата.

- На фона на всичко това назначаем или избираем трябва да районният кмет?

- На този етап на развитие на нашата демокрация районните кметове трябва да са назначаеми. Кметът на града да работи с тях спокойно, да ги управлява с лекота, да им възлага повече права и отговорности и да разтовари малко централната си администрация от ежедневните проблеми. Защото, както в момента голямата община е съсредоточила всичко при себе си, районният кмет вече е просто една синекурна длъжност. Намираме се в изключително незавидна позиция – от една страна, носим отговорност към хората, които са ни избрали, от друга – нямаме правомощия да направим нищо от това, което хората ни поставят като искания.

- Тогава какво не успяхте и какво успяхте да направите за район „Приморски“ при цялата условност на властта, която притежава един районен кмет?

- Много неща не успях да направя. Имахме много хубав проект да построим нова сграда на кметството без да даваме нито един лев – по схема подобна на тази в останалите райони, които строят сгради в момента. Така щяхме да успеем да реализираме схемата на административното обслужване на граждани така, както съм го виждал в други, по-развити държави от нашата. Тази сграда, в която сме в момента, не дава такива възможности.

Не успяхме да реализираме и нещо, което ми е било трън в петата. Над 40 процента от жителите на район „Приморски“ в 21-ви век, в обединена Европа в най-добрия град за живеене в България ползват септични ями в дворовете си. Хвърлиха се много пари във „Виница“ за изграждането на канализация. Докарахме проекта до някъде и заради 1-1,2 млн. лева, които трябваше още да се нвестират, не го довършихме.

Не успяхме да завършим програмата за разширяване на детска градина „Мечо Пух“. Възможност за прием на повече деца има и в Логопедичната детска градина, с което щяхме да решим проблема са децата извън тази система в нашия район, но не успяхме.

Не на последно място – изоставаме сериозно с подобряване състоянието на улиците и основните пътни артерии в „Приморски“. Има улици, които са като след бомбандировка.

В същото време можем да се похвалим с няколко успеха. Това, което е моята радост е, че се подобри значително качеството на административното обслужване на гражданите и нямаме никакви забележки по линия на ISO. В същото време обаче, бяхме принудени да съкратим наши служители заради правителственото нареждане за орязване на администрацията. Реално тази година сме съкратили всеки четвърти. Нямам претенции да се бъркам в работата на централната власт, но според теоритиите за управлениенад 7 процента текучество на кадрите създава проблеми в управлението. Ние съкратихме вече 20-25 процента, което няма как да не даде отражение в работата ни.

Изключително съм притеснен и от продължаващата криза с озеленяването в района. Заради съдебно обжалване на процедурата вече повече от година сме с вързани ръце. Имам подписани заповеди за изсичане или подрязване на над 360 дървета, но няма кой да го направи. За косенето извикахме неволята, купихме си със спестени пари три косачки и ту кадровика, ту главния инженер с някой друг от кметството ги хващат и косят аварийно, където се налага най-много. Сами разбирате обаче, че това не е решение на проблема и тази практика не можем да я приложим за дърветата.

Другото, което ме притеснява в навечерието на зимата е, че заради съкращенията останахме с двама шофьори. Не ми е много ясно как при бедствие ще събираме хората и как ще правим огледа на района, за да се реагира адекватно на нуждите на хората. Поне обещаха да ни предоставят от малките машинки за ринене на сняг, с които да можем да реагираме за осигуряване на достъп до училища и детски градини или други спешни случаи. Надяваме се зимата а е по-мека.

- Как се отрази кризата на района, в който по правило строителството , което основно пострада с промяната на икономическите условия, беше най-интензивно?

- Кризата се отрази двустранно. Строителството затихна, не е в тези мащаби, но това съвпадна с отнемането на правомощията на районните архитекти. Така намаля и този обем работа, който се извършваше преди.

Влошената икономическа ситуация се отрази преди всичко във финансов план. Винаги досега сме имали по някой лев за децата по Коледа, за пенсионерите, за скромна почерпка на културните дейци. Тази година сме на нула. Но най-тежко е намаляването на фонд „Работна заплата“, който бе съкратен и се наложи да се разделим с наши колеги.

В района като цялото кризата се почувства в това, че реално тази година нищо не беше направено. Ремонтите са изключително ограничени. Две години ни отне да се пребрим за ремонт на стълбите на подлеза до сп. „Явор“. А хората се претрепваха там особено през зимата. По едно време бях решил да го платя от джоба си, защото става въпрос за съвсем малко пари.

Март – април трябваше да тръгне един голям проект по линия на европейските програми. В началото казаха 10 млн. евро за карето „Царевец“, „Гн. Колев“, „Чаталджа“, „Осми Приморски полк“. После се оказа, че не са 10 млн. евро, а 10 млн. лева, после станаха 8 млн. лева, след това – нямало да бъде карето, а само ул. „Царевец“ и „Ген. Колев“ – от мостчето над канала до светофара с „Чаталджа“. Само че годината свърши, а парите ги няма.

Едно от малкото успешни неща, с които можем да се похвалим, е добрата събираемост на курортната такса. Като цяло нашият район даде около 60-65 процента от всечки собствени приходи в общинския бюджет, останалите четири района дават останалото.

- Споменахте, че районните администрации нямат нужда от собствени бюджети. Няма ли да ви е по-лесно, ако имахте определени средства, с които сами да разполагате за ремонти, аварийни дейности и т.н.

- Аз не държа да имам едни пари в касата. Нека да си стоят в голяма общшина, но да се знае, че това са парите на район „Приморски“, на „Одесос“, на „Владиславово“. Нека от там ги разплащат. Не за друго, а защото веднага трябва да направим районни съвети, които да санкционират харчовете и всичкщи проблеми, които сега имаме с един общински съвет ще ги мултиплицираме във всички райони. Когато парите са в голяма община, но се знае, че те са за районите, общинският съвет отново ще контролира какво харчим, но поне ще знаем с какви пари разполагаме и за какво. Тогава ще мога да си направя сметка как да ги разпределя така, че да се осигуряват дейностите тогава, когато е необходимо. В този случай ще е ясно наистина кой носи отговорността.