Какво е най-ценното за Вас в музиката на ФСБ? Защо тази група значи за Вас повече от другите?

-Ценните неща в музиката на ФСБ са много. Оригиналност, мелодичност (въпреки че прогресивният рок е понякога труден за слушане), изключителен професионализъм на аранжиментите и изпълненията и не на последно място дълбока връзка с българския фолклор. ФСБ никога не са се страхували да експериментират с нови идеи и звуци, да включат фолклорен мотив или хор. Това е единствената група за мен, говоря не само за българските групи, а изобщо, чиито албуми мога да слушам с удоволствие, от първия до последния, без да пропусна нито една песен. Няма друга такава група. Чух ги за пръв път, много добре си спомням, на едно от предаванията „Всяка Неделя”. Тогава те изпълниха „Калейсдоскоп” и в този момент осъзнах че това е най-доброто българско рок парче което някога съм слушал. Оттогава не съм си променил мнението, не само за „Калейдоскоп” но за цалото им творчество.

Какво може да привлече някого към ролята на меценат в България?

-За меценат човек не може да бъде привлечен. Това е проява на алтруизъм и човек или чувства необходимостта да помогне на някаква кауза или не. Когато научих че ФСБ имат проблеми с издаването на диска си, за мен беше вече решено, че ще направя всичко възможно са им помогна. Знам че има и други които имат възможности и желание да помагат, все пак в издаването на този албум се включиха много хора и организации. Проблемът е, че в България в момента е някак си срамно да помагаш на такива „старомодни”, не-поп-фолк, не-комерсиални и не-удобни изпълнители. Защо - не знам. Огромни пари се изливат в поп-фолка, мис силикон и подобни. Много се надявам това да е една инерция и криворазбрана свобода, а не вътрешната необходимост на нацията.

Виждате ли сред новите български музиканти достойни наследници на ФСБ и бихте ли помогнали на някой от тях?

-Да, определенио има много български музиканти които заслужават подкрепа. В момента работим с варненският композитор и музикант Юри Стойков върху новия му албум, които ще излезе всеки момент. Разговарям с една виртуална варненска група, която също има записан албум и вероятно ще им помогна с издаването. Повечето варненци които посещават музикалните заведения в града сигурно познават китариста на групата – Константин Джамбазов, които свири в пиано бар Класик. Групата е виртуална, защото другите и членове не живеят постоянно в България. За съжаление... Наистина много от най-добрите български музиканти сега работят някъде зад граница. Има и друг проблем - много млади музиканти мечтаят не за музика, а за Мюзик Айдъл. Нищо против шоуто, но това е една комерсиална инициатива, не бива да е единственото олицетворение на успех в музиката. Не съм сигурен, че бих помогнал на музиканти с такива стремежи, за тях си има продуценти и музикални къщи.

Каква част от живота Ви е музиката и смятате ли, че рокът е страст единствено за младежите и бунтарите?

-Музиката е по-голямата част от живота ми. Ако мога да се пенсионирам утре – ще се оттдам само на нея. За съжаление пенсиониране не се очаква скоро, така че трябва и да се работи, но и сега отделям много голяма част от времето си за музика. Рокът е начин на мислене, не може да се припише само на младите. Преди няколко дни бях на концерт на Рик Уеикмъм и Джон Андерсън - други двама велики музиканти от прог-рока. И двамата не са в първа младост, както и не беше по-голямата част от аудиторията, но концертът беше страхотен - чувствах се като на 22, на концерт на ФСБ в „Спортна Зала”. За добрия рок, както и за която и да е друга хубава музика няма възрастови граници.