Когато преди време премиерът Борисов трябваше да защити заместника си в партията и правителството Цветан Цветанов, в характерен стил каза, че “да мачкаш Цветанов е все едно да мачкаш с голо дупе таралеж”. Дали е така, предстои да се види.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Обаче тези дни правителството попадна в една друга, не по-малко “таралежеста” ситуация – да прави бизнес с Русия. На енергийния форум в София във вторник Борисов почна надцакването за АЕЦ “Белене” с рогата напред. Той поиска от руснаците да признаят, че са излъгали за цената на централата и тя не е 4 милиарда, както първановците и станишевците разправяха, а 6.

Не е за вярване, обаче министър-председателят се изрази пределно меко. Той не каза, че това е лъжа, нарече го “грешка”. Грешка, ама за 2 милиарда.

Шефът на “Росатом” Сергей Кириенко с половин уста призна шашмата, обаче от БСП веднага се разграчиха. И Станишев, и Петър Димитров, па и други се заеха от девет дерета вода да докарват, та да докажат суверенното право на Русия да определи колко ще струва “Белене”. Сякаш получават заплата не от българските данъкоплатци, а от Кремъл. Кой знае.

Още не беше привършил денят и се получиха нови доказателства за това как правят бизнес руснаците. Някакъв началник от “Газпром” даде интервю за сайта на компанията, от което се разбра, че и “Южен поток” няма да струва 8,6 милиарда евро, както се твърдеше досега, а 15,5 милиарда евро.

Всичко поскъпва, мама му стара.

Това, което споделят неофициално, а често и съвсем официално западни политици и бизнесмени е, че бизнесът с Русия и изобщо отношенията са много трудна работа. Руснаците не държат много-много на договорите, смятат едно към гьоторе и винаги са склонни да прибегнат до сила и шантаж, ако нещо не става както им е изгодно.

Въпреки това Западът трудно може да мине без Русия, понеже оттам идват топлото и светлото. Преди три дни председателят на Европейския парламент Йежи Бузек, който е поляк и антикомунист до мозъка на костите и не може да бъде подозиран в топли чувства към Русия, дори предложи да бъде създаден нещо като енергиен Шенген, в който да влезе и Русия заедно с целия ЕС.

Няма и как да се забрави, че в началото на годината Западът си затвори очите и хариза на Русия Украйна все в името на това – сигурността на енергийните доставки. А 50-милионна Украйна е – айде да запазим националното достойнство – ако не по-важна за Европа, но поне толкова важна, колкото и България.

По силата на редица обстоятелства, в това число географски и исторически, България е в близка руска орбита. Има си и значима партия – БСП, която дори не се опитва да крие, че е проводник на руските интереси, много често – за сметка на българските.

В тази ситуация, в която като цяло Западът всякак се опитва да омилостиви Русия, включително и чрез споделяне на обща система за противоракетна отбрана, българското правителство е турено на топа на устата и принудено да се пазари за два скъпоструващи проекта – “Южен поток” и АЕЦ “Белене”.

Като се сложи настрана дежурното русофобство, въпросът за тези проекти не е дали, а колко. За Русия два милиарда евро не са пари, но за България това са пенсиите за почти цяла година. По-точно за 8 месеца.

Заедно с това не бива нито за миг да се забравя, че за руснаците строежът и на газопровода, и на атомната централа не е само бизнес. Това е и в най-висша степен политика, която, както историята недвусмислено показва, обикновено струва скъпо на онези, които не са успели да си дадат ясна сметка с кого точно си имат работа.

Затова – внимателно. Като с таралеж.