На 30 ноември отбелязваме Андреевден. Имен ден имат всички свързани със светеца Андрей Първозвани. - Андрей, Андреяна, Андрея, Андриян, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан.

Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината, пише женското списание Hera.bg. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките.

Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден.

На празника като повечето празници, който извършват прехода от есента към зимата, в къщата жените не трябвало да работят.

В навечерието на Андреевден жените сварявали царевица, фасул, ечемик, овес - всичко което се сее и го наричали " Както сварените зърна наедряват, така и да наедреят посевите".

Рано сутрин най-старата жена в къщата измивала очите си взимала десет зърна от сварената царевица, хвърляла ги нагоре и казвала "На ти мечко сварен кукуруз, да не ядеш суровия!". Цялото домочадие после хвърляло нависоко няколко зърна в комина, "да израснат посевите високи" - хапвали си, а жената раздавала от варивото и на комшиите - да е плодовита годината. Младите невести също празнували, очаквайки плодородие и здраве.

С тези заклинания българинът целял да умилостиви мечката, вярвали че тя носи здраве. Особено почитана била мечката заради това, че е враг на вълците, които нападали хората и стадата.

Смята се, че на Андреевден, денят започва да едрее колкото просено зърно, за това на места се нарича и Едринден или Едрей.

На трапезата се слага пита и ястия от някакво зърно - царевица, булгур, боб, леща, просо.