На горещата интернет линия към Национален център за безопасен интернет се получават около 150 сигнала, които касаят някакъв вид злоупотреба или опит за злоупотреба с дете. Това каза пред Агенция Фокус Георги Апостолов – координатор на Националния център за безопасен интернет към Фондация „Приложни изследвания и комуникации”.

„Смята се, че поне 15-20% от децата, ползващи интернет, са станали жертва на онлайн тормоз”, посочи Апостолов. Според данните от изследване на Дружеството на психолозите в тази област, обаче, процентът е много по-висок – над 60%. Нараства значително броят за опитите за подмамване на деца онлайн с цел сексуална злоупотреба. „Това беше сравнително ново явление само допреди 2 години, когато най-вече получавахме сигнали за детска порнография, екстремно насилие или подбуждане на насилие срещу личността”, добави Апостолов. По думите му - тези сигнали продължават да се увеличават, но примерно за последните 12 месеца има 17 реални сигнала за опити за подмамване на деца през компютърни системи. На въпрос кой подава тези сигнали, Апостолов уточни, че в повечето случаи става въпрос за родители и над 90% от тях оставят и свои координати, за да помогнат на правоохранителните органи за образуването на наказателни производства.

В случаи, в които детето не се обърне навреме за помощ от възрастен, може да се стигне до реална сексуална злоупотреба с него. Онлайн насилието се упражнява най-вече чрез интернет базираните програми за социално общуване, сайтовете за запознанства и sms-ите. Степента на риска в онлайн средата зависи от поведението на децата. „Ако например дете използва псевдоним или изображение към профил в някаква социална мрежа, съдържащи сексуален подтекст, рискът то да бъде забелязано от педофил се увеличава поне с 60 %”, посочи Апостолов.

Семейството е първият отговорен фактор за безопасността на детето онлайн. По думите на Апостолов - децата много бързо свикват с компютърните технологии и с ползването на интернет, но в повечето семейства никой не говори с тях, че поведението в интернет е това, което носи рисковете, създава опасните ситуации и може да доведе до плачевни резултати. „Ние говорим за един тип социални умения, на които иначе родителите приучват децата, съветвайки ги примерно да не говорят с непознати на улицата, да не приемат подаръци от непознати, но никой от родителите не се сеща, или малко от родителите се сещат да говорят по същия начин и за онлайн средата, която е фактически един също реален свят и за това, че в интернет е пълно с реални хора и някои от тези реални хора не са добронамерени”, допълни Апостолов.