Да прави вино не е скорошна приумица на бесарабския българин, пуснал вече корени в прародината. Най-ранните му детски спомени са свързани с виното. В Измаил, където живее, и в околните села сред българите и молдованите гроздето е на почит, за разлика от украинците и руснаците, които наблягат на водка и сало (сланина), и евреите, които не пият по религиозни принципи.
Дядото на Руслан - Степан, има голямо лозе в село Пандъклия и когато дойде време за гроздобер, цялата рода е мобилизирана - мало и голямо. Едни берат, други носят, трети мачкат гроздето. Руслан много обичал да седи покрай "теребилката" - зъбчатата машина за напукване на гроздата и до "тяськата" - пресата за изстискване на сока.
Когато Руслан купува земята с полуразрушена къща в края на квартал "Орландовци", с цената на всичко и за ужас на строителите запазва старата асма. Успява да я натамани към новата къща и да я вдигне на две нива. Гроздето й е от стария български сорт унгарка, познат в Северна България като вид отел, а в Южна - като алжирка. Не дава много, но пък издържа на студ и така се е запазила толкова години. Сега е засадил още 6 асми по двора, вдигнал ги е на колони и след 3-4 години те ще му дадат освен вино и разкошна сянка на двора.
Иначе от тази асма рекордът му е скромен - 90 килограма грозде. Тази година реколтата е по-слаба, като я преценява на око, смята, че ще набере около 50 килограма. След като собственоръчно смачка гроздето, Руслан ще го прехвърли в старателно измития и подсушен бидон под навеса. Ще измери захарността и ако е под 24 градуса, ще сложи внимателно затоплена шира със захар, докато захаромерът закове на 25-ото деление. И после ще зачака магията. След като завърши бурната ферментация, ще вземе специално приготвения пакет с билки за пелин. Осигурява му ги всяка година бате Петьо от старозагорското село Змеево. Майстор-билкарят сам ги бере - над 30 различни. И не за да продава - за себе си и приятели, любители на пелина като Руслан.
Другата яка резерва за вино е майстор Киро, който е на обекта "къща" от полагането на основите и когото Руслан цени изключително като приятел. Майстор Киро освен перфектен строител е и страхотен винар. Родата му е от прочутите пазарджишки села Виноградец и Варвара и той се слави като най-големия майстор на памида. Та когато асмата даде малко вино, майстор Киро допълва липсващото количество.
Руслан е вече страшно свързан с все още незавършената си къща. Признава, че след работа не мисли за нищо друго - бърза да се върне у дома си. Съжалява само, че дворът му е малък, но пък за сметка на това поддържан. Цяло лято той се радва на щедра реколта от домати, и то не какви, а розови. Много се наспорили и тиквичките. "Цяло лято ядох и раздавах на приятели". Доматите също се народили повече, отколкото може да изяде, и се наложило за първи път в живота си да прави консерви. "Е, някой да не си помисли, че съм напълнил мазето със зимнина. Затворих няколко буркана, ей така, за адет..."
Любимото място на Руслан в двора е покрай камината. Иска обаче да премести навеса, защото сега, за да се настани до нея и я разпали, трябва да се промушва. До камината е "лятната му резиденция" - дървената беседка. Тази година майка му идва за първи път в България. Остава възхитена от къщата, но най-много й харесало да седи в беседката или да рови из градинката в двора.
Къщата на Руслан е покрай разкошна борова горичка. Заради нея купил мястото. Надява се, че няма някой да я изсече и да вдигне там мол, тъй като се водела парк - т.е. защитена е от закона. Но той живее близо 15 години в прародината си и вече знае, че в нея всичко е възможно.