Половината работещи българи се трудят в три града - София, Варна и Пловдив. Това показва анализ на Българската стопанска камара, представен вчера от нейни експерти. Според техните данни в тези центрове се осигуряват 44,5% от заетите хора, които правят общо 50,47% от всички вноски за пенсия и здраве. Концентрацията на квалифициран персонал продължава и вече 75% от българите работят и живеят в 12 от най-големите ни градове. Селата и малките градчета се обезлюдяват и там бизнесът трудно би развивал производство заради липса на персонал.

Намирането на работа е в пряка връзка с нивото на образование, твърдят от Стопанската камара. Според тях 72,7% от висшистите нямат проблем с препитанието, при среднистите процентът е 61,6%, докато при хората с начално и по-ниско образование едва 11,2% намират подходяща длъжност.

Според работодателската организация особено тревожно е увеличаването на неграмотността сред младежите. Всеки пети младеж до 24 г. има по-ниско от средното образование. Обикновено родителите без образование възпроизвеждат и такова поколение. Докато при висшистите само 0,8% от децата остават необразовани. Поради това въпреки кризата и безработицата 56% от фирмите твърдят, че изпитват остра нужда от квалифицирани работници, а 34,6% от големите работодатели, които хранят над 250 човека, не могат да развиват бизнеса си заради липса на качествен персонал

Донякъде заради тревожните демографски тенденции, както и заради пенсионната реформа хората на възраст 55-64 години, които продължават да работят, са се увеличили с почти 116 000 само за 5 години. И от 34% сега те вече са 46% от всички заети. В резултат на ниската раждаемост и високата смъртност през следващите 20 г. България ще загуби население колкото град с размерите на столицата, предупреждават от БСК.

Пак според изследването на камарата производителността на труда у нас продължава да изостава в сравнение с останалите страни в ЕС. През миналата година тя е била 37,3% от средното ниво в съюза. На година ръстът й се колебае между 0,3 и 0,7%. За последните 7 години тя е нараснала едва с 2,5%, докато заплатите в публичния сектор имат ръст от 5,4%, а в частния - 6,6%, пресмятат от БСК.