Първият официално регистриран случай на среща с подобно чудовище е на 4 август 1577 г. в неголяма църква при голямо стичане на народ. Ужасен грамаден черен пес внезапно нахлува в църквата и с грозен лай скача насред тълпата. Разказът гласи, че двама мъже, до които се докоснал звярът, пламнали като живи факли, а докато се гърчели в адски мъки, кучето изчезнало в ярък сноп светлина. Всичко станало много бързо, и ако не били обгорелите трупове и оставените по земята следи от гигантското куче, случилото се би могло да се приеме за масова халюцинация. Този случай е твърде стар, за да го смятаме за достоверен, но с Черния дявол нееднократно е имало срещи и в ХХ век.Мнозина описват това страшно чудовище като огромно черно куче с горящи, големи, колкото чинии, червени очиЕдни свидетели твърдят, че от зейналата му паст излиза пара, според други е зловонен дъх. Чудовището има способността да изчезва така ефектно, както и се появява – в ярко кълбо от светлина. Намирали са се смелчаци, които са пробвали да докоснат страшния звяр, но ръцете им не усещали плът, а пропадали в нищото. За опити да се застреля това чудовище не се съобщава, но е имало случай, когато хвърляли по него камъни, които обаче не му причинили никакви вреди. Именно Черния дявол среща през 1950 г. писателят Стивън Дженкинс, а след ден внезапно починал брат му. През 1972 г. черен пес с размери на младо биче не просто изплашил фермерско семейство, а даже разрушил стените на дома и съборил покрива. Още по-страшен случай имало през 1978 г. в град Ексфорд. Докато се разхождали, двама съпрузи видели огромно бягащо черно куче. Изглеждало, че то не докосва земята с лапи, очертанията му били призрачни, това бил истински предвестник на смъртта. След тази неочаквана среща това семейство било помрачено от няколко смъртни случая и други нещастия. Скептиците, разбира се, продължават да смятат, че нито една от тези истории не може да бъде приета за доказателство. В Девъншир, където се развива действието на романа на Артър Конан Дойл, и до днес има фермери, които се оплакват, че неизвестна твар напада стадата им. Случвало се да намират овце с раздрана шия и без капка кръв в тялото. Нерядко на земята до труповете намирали огромни следи, напомнящи кучешки или вълчи, но с много по-големи размери. Някои сравняват звяра с огромно куче, други – с леопард. Двама английски учени – Негел Брайли и Тревър Бир, се заровили в архивите и изяснили, че легендата за порочния Хуго Баскервил, записана в началото на XVIII век, не е нито първата, нито последната, в която се споменава за загадъчна твар. Има и редица любопитни находки. Един път на мястото на появата на нощното чудовище местните жители намерили късче козина. Тя била подложена на внимателен анализ. Според проведената експертиза това било по-скоро козина на рис. Доктор Бир, беседвайки с местните жители, се запознал с фотограф, който успял да направи снимка на загадъчното животно. Няколко години преди това в девънширската преса се появило съобщение, че загадката най-после е разрешена. Ловци застреляли до блатата огромен бенгалски тигър, избягал от частна колекция, принадлежаща на любител на екзотични животни. Но успокоението било за кратко - следите му били по-малки, отколкото на странното куче, а и инцидентите със стадата не спрели. „Чувал съм два пъти рева на звяра – разказва пред журналистифермерът Майкъл Уилямс. - Толкова е страшен, че косите ти настръхват, когато го чуеш.” Този вой са чували много други фермери, а някои от тях твърдят, че са видели съществото и са вървели по неговата следа. Един от тях, Род Брамър, ръководител на стрелкови клуб, веднъж рано сутрин видял близо до дома си как необикновеното същество скочило от дърво на пътеката и се скрило в храстите. „Съществото беше с размери на източно-европейска овчарка, но това, което ме удиви, бяха изумително тънките му крака. Стори ми се силно и ловко. На цвят беше жълто-кафяво, сливаше се с тъмнината”, разказва Брамър. По негово мнение това създание е било по-скоро пума. Зоната на обитаване на тези хищници се простира от северозападните райони на Канада до Южна Америка. Но във Великобритания такива животни никога не са се въдили. „Каквото и да казват специалистите – казва Майкъл Уилямс, - аз съм повече от убеден, че овца от моето стадо е станала жертва на необичайното същество. Шията й беше раздрана, лявото ухо – откъснато, и въобще това, което беше останало от овцата, изглеждаше, все едно някой е размятал парцалена кукла. Най-важното е, че нямаше останала една капчица кръв.”Властите и до днес се съгласяват, че в гората вероятно има пантери или други такива хищници, които са избягали от някой частен зоопарк. Но никой няма обяснение как в относително гъстонаселения район в продължение на столетия се самоподдържа популацията на страшния хищник. Парапсихолози извеждат версията, че на територията на Девъншир съществуват своеобразни портали – проходи от паралелен свят, които „баскервилските кучета” ползват регулярно. Възможно е именно с това да е свързана голямата активност на НЛО в графството.
Най-ценно от всички гледни точки е свидетелството на Робърт Уорсън, зоолог от Лондон, който в средата на 1999 г. имал необичайна среща със странно създание, наподобяващо котка. Изплашено от светлините на фаровете му, съществото избягало, дим да го няма. Но Уорсън успял да го разгледа добре. „Странната котка беше дълга над метър, опашката й беше около 60 сантиметра, завършваше като пискюл – уточнява зоологът.- Дългите стройни крака я правеха да прилича на пума, но муцуната й беше по-скоро котешка.”
Дър Ричардсън, главен специалист по семейство „Коткови” в Лондонския зоопарк, се отнася скептично към разказите на очевидците. Действително, твърди той, пумите вият пронизително, но и воят на лисици и дори на домашни котки нощно време предизвикват у мнозина ужас. А най-важното е, че досега няма случай, в който пуми да обезкървяват по описания начин своите жертви.”