Интервю със синоптика Петър Янков за промените в климата. Учените из цял свят продължават да спорят дали глобалното затопляне е причинено от човешката дейност, или е естествен процес, с който нашата планета може да се справи сама. Потърсихме за мнение известния ни синоптик Петър Янков, който обяснява как всъщност измененията в климата са циклично явление и защо бизнес интереси определят позицията на много научни капацитети по проблемите със земния климат.

Г-н Янков, през последните години все по-често ставаме свидетели на аномалии в климата по нашата планета. На какво се дължат те?

Климатът винаги се е променял. В момента се намираме в едно 300-годишно затопляне, каквито обаче е имало и в миналото. Например в годината на въстанието на Асен и Петър по нашите земи е било толкова топло, че дърветата цъфнали още през януари. Бунтовниците разтълкували това като знак, че природата е с тях, и затова се вдигнали на въстание срещу византийците.

Всъщност, колкото и странно да ви се струва, влиянието на човешката дейност върху глобалната промяна на климата, образно казано, може да бъде характеризирано като леко драсване и оставяне на белег от нокът върху кожа. Измененията в климата зависят от много геофизични и астрономически параметри на нашата планета: промени в положението на континентите, съотношението суша - водна повърхност, наклона на земната ос и т.н.

Защо тезата, че хората са най-големите виновници за глобалното затопляне, като че ли има повече привърженици сред научните среди?

Там, където са намесени сериозни политически и бизнес интереси, борбата винаги е жестока. Близо 2000 учени от цял свят по напълно комерсиални причини говорят глупости за промените в климата и по този начин защитават определени лобита. Лесно е да се види какъв разцвет търпи в последните години бизнесът с енергоспестяващи устройства, които се рекламират като ефективно средство за опазване на планетата. От продажбите на соларни панели, вятърни електроцентрали и тем подобни всяка година се генерират огромни печалби. Мислите ли, че това щеше да стане без непрекъснатите апокалиптични предупреждения за опасността от глобално затопляне?

И все пак приносът на човека към влошаването на екологичния баланс на Земята не може да бъде отречен...

Да, проблеми със замърсяването и разхищението на природни ресурси възникват най-вече в т.нар. големи топлинни острови. Това са многомилионните мегаполиси, където е съсредоточено огромно количество хора. Въпросът е, че навсякъде по света трябва да се създаде едно по-културното отношение към опазването на природата. Не мисля, че е кой знае колко трудно да се спазват такива елементарни неща като изключването на лампата и на телевизора, когато не се намираме в помещението, или събиране на собствените отпадъци по време на екскурзии.

Може ли София да бъде причислена към гореспоменатите големи градове, в които не е особено здравословно да се живее?

Не. Недостатъкът на София е друг. Столицата ни е разположена на дъното на един доста дълбок орографски казан (котловина в Софийското поле) и затова тук много лесно се образуват т.нар. инверсионни задържащи слоеве в атмосферата, които благоприятстват задържането на замърсявания. Това обаче се компенсира донякъде от факта, че София е единствената европейска столица, която е толкова близо до висока планина. Витоша оказва изключително положително въздействие върху циркулацията и изчистването на въздуха, който дишаме.

Вече като че ли свикнахме да чуваме прогнози като „задава се най-студената зима в историята досега”. За какво да се готвим тази година?

Зимата, която се задава, ще бъде по-влажна, с повече снеговалежи и средиземноморски циклони. По-ниски температури се очакват в Западна и Северна Европа. У нас температурите ще бъдат средно с около 1-2 градуса по-ниски от нормалните за една типична зима, което не е толкова страшно. Декември ще бъде снежен. Януари също ще е със сняг, но по-сух. Февруари и март пък се очаква да бъдат два доста динамични месеца.