Депутатът от левицата Любен Корнезов обяви, че ще сезира Конституционния съд, ако управляващите одобрят на второ четене в този им вид промените в НПК и в Закона за съдебната власт, с които се създава специализиран наказателен съд. В предаването „Кой говори" на Дарик Корнезов заяви, че се прави съд за 100-150 дела годишно, като по думите му този съд би се превърнал в „извънреден съд". В събота Венецианската комисия отложи становището си по тези промени, тъй като поиска допълнителна информация от страната ни. Его коментара на юристите Любен Корнезов и Йонко Грозев по темата спецнаказатален съд:

„Може да се изврати до такава степен, че това да бъде един политически съд за разправа с политическия опонент. Това е голямата опасност", каза Корнезов.

„За мен освен този риск, който е реален - да бъде използван именно с политически цели този съд, другият проблем със специализирания съд е, че той на практика ще затрудни цялостната съдебна реформа", обясни Грозев.

„За колко дела става дума", попита Любен Корнезов и отговори: „В процентно отношение са може би около 2 на сто, а иначе може би около 100-150 дела годишно. И за тези 100-150 дела годишно да правим специален, извънреден съд първа инстанция, извънреден съд втора инстанция на ниво апелативен, това е абсурд - да хвърляме толкова пари за няма нищо. Ако този закон за извънредния съд - имам предвид НПК и Закона за съдебната власт, се приемат окончателно в този им вид, още на следващия ден ще се обърна към Конституционния съд и съм убеден, че КС не може да ги остави в този му вид, който ни се предлага."

„Ако останат разпоредбите за това, че подсъдността по длъжностна характеристика, т.е. министър и изобщо политически лица да бъдат подсъдни на този съд не по основание на престъплението, което са извършили, а по статуса си, това създава конституционни проблеми", каза Грозев.

Любен Корнезов и Йонко Грозев се обявиха и срещу другия проектозакон - за конфискация на имуществото, придобито от незаконна дейност. Т.нар. Закон „Попова" получи положителната оценка на Венецианската комисия, въпреки че проектът до момента не е огласен публично в страната ни от правосъдното министерство. Според проф. Корнезов и Йонко Грозев -проектът обръща доказателствената тежест и гражданите ще трябва да доказват произхода на имуществото си. Любен Корнезов определи законът като излишен, защото и сега Наказателният кодекс дава възможност за конфискация на имущество след присъда за престъпление.

„В този му вариант, който аз познавам, законът не бива и не трябва да бъде приет. Има буквално смешни юридически неща в него. От различни клонове на правото са направили един миш-маш в този закон. Гражданинът е този, който трябва да докаже, че доходите му са законни, че това имущество, което има, е придобито по един законен начин. Доказателствената тежест лежи върху него. А не държавата в лицето на комисията да доказва незаконния произход на това имущество", каза Корнезов.

„Рискът е в това да се обърне напълно доказателствената тежест върху гражданина и той да трябва да доказва с документи цялото имущество, с което разполага какъв е произходът. И ако не успее да докаже, да приеме, че е незаконно. А иначе такова законодателство, в което има конфискация, без да има присъда, има в доста европейски страни. Това е подход, който все повече намира разпространение в западноевропейски страни. Навсякъде обаче, където има такова законодателство, изискването е доказване на произход на това имущество от престъпна дейности и това е в тежест на държавата. Държавата най-напред трябва да докаже произход от престъпна дейност и едва след това да обръща доказателствената тежест", обясни Грозев.

„И има опасност, реална опасност от злоупотреби, особено в плиложението на закона, не олигарсите, не незаконно забогателите, а в крайна сметка да пострадат сравнително добросъвестни граждани. Това е голямата опасност", категоричен бе Любен Корнезов.