Повишаването на качеството на образованието в страната ще повиши интереса на чуждестранни студенти към България. Трябва да създадем възможност за вътрешна мобилност на студенти, вътре в университета, и вътре в страната, каза просветният министър



Министър Игнатов, малко след като станахте министър, казахте, че вероятно няма да Ви стигне времето за реализация за всички реформи, които искате да направите. Все пак от позицията на министър от близо година, кои реформи смятате, че ще осъществите и за кои ще е необходимо повече време?

Оказа се, че времето не стига. Дори и приет, Законът за академичния състав беше върнат. Това беше направено, за да се покаже, че кабинетът не става за нищо. Законът беше добър. Когато влезе в Народното събрание, той естествено има много бащи. И ето сега вместо да се занимаваме със Закона за висшето образование, защото обещахме първите промени до декември, целият юридически екип на министерството се занимава с тези членове, които отпадат от Закона за академичния състав след решението на Конституционния съд. Слаба Богу, законът не е отменен и не са отменени членовете за обучение на докторанти и за кариерното развитие на хората. Има съпротивление срещу това да има правилници по отделните висши училища, нещо, което много ме боли, защото всъщност, ако отидем в Германия, какво ще видим - придобиването на докторска степен и назначаването на преподаватели става по правилник според Конституцията на всеки университет. Като отвориш Конституцията на всеки университет, пише, че това става по правилата на всеки факултет. Ние в България сме задължени да живеем с централен правилник. Добре, ще го направим, но ще загубим време. За обучение на петгодишните виждате колко време мина. Приоритетно е това, което е постижимо. Важно е да се направят промените в Закона за висшето образование. Първата промяна касае управлението на университетите. Съгласен съм с ректорите да се запише в закона, че ректорът има право на повече от един мандат. Страдаме от недостиг на административен и управленски капацитет. Има ректори, които не стават, те няма да бъдат избрани занапред. В НАТФИЗ, ако отидете, ще видите какво е направено през последните години. Там имаше дупки и клоаки, които днес са се превърнали в европейски пространства за студентите. Този ректор естествено, че става. За да стане това, трябва да се засили контролът. Трябва да разпишем настоятелствата, а не както е сега. Ректорът е член на настоятелството, но без право на глас. Настоятелството трябва да упражнява контрола, след като се харчат публични средства. Настоятелството трябва да приеме стратегия за университета, но не за тази година, а до 2020 година - 2030 година. Ние ще въведем, че ректорът се отчита пред настоятелството. Някои казват, те ще се сдушат. Няма да се сдушат. Например в УНСС - Кристалина Георгиева, шефката на ДСК.... Това са хора с имена, те не могат да жертват името си и лична си история в името на някакво замазване. Това са хора с огромен опит. Практиката показва, че когато външни хора се вграждат в развитието на системата, те дават много добри предложения. Тук трябва да има и финансов отчет, който се назначава от настоятелството и ревизионната комисия.

Сега когато се прави сериозен отчет плюс финансова ревизия, аз мисля, че ще се намалят грешките в управлението, които водят до безпаричие. Няма да се стигне до кой знае какви нарушения, защото всички казват: „вечни ректори". Няма вечни ректори, аз съм бил два мандата ректор, и трябва да Ви кажа, че ми тежеше втория мандат. По простата причина, че всеки учен си живее в науката. Той върши някаква административна работа, но душата му е на друго място. Трябва да създадем възможност за вътрешна мобилност на студенти, вътре в университета, и вътре в страната. Трябва да дадем на всеки университет да има собствена структура, количествени изисквания на бройки преподаватели. Задължително катедрата трябва да бъде с минимум седем човека. Ние искаме да имаме минимум 70% хабилитиран състав доценти и професори. Представете си шефът на някаква банка. Той не е хабилитиран преподавател, но той има по-голям опит от теоретиците в университета. Всъщност университетите трябва да преминат на по-голяма автономия. Има и сериозен проблем с акредитацията. Като казвам мобилност, трябва да добавим финансирането на университета. В момента драмата не е само българска, тя е световна. Смята се, че не е добра мярка финансирането на брой студенти. Ще създадем една група, не съм говорил с него, но мисля да поканя шеф на тази група ректора на НАТФИЗ. Тази група ще търси механизми как да се подобри финансирането на университетите. От друга страна, притиска ни броят на висшистите. Тоест не можем да кажем по-малко студенти, а повече пари, защото се иска по-голям брой с бакалаварска степен. В България има много малко студенти, независимо от нашата представа, че са твърде много. Най-голям проблем е акредитацията. Искаме да засилим като основен критерий качеството в университетите. Това означава, че трябва да се изследва студентското мнение. Трябва да се прави постоянна атестация на служители и преподаватели. Аз не смея да говоря за високо качество, докато в страната има поне един професор, който чете една съща лекция в два университета. Аз давам пример с една чаша, която е пълна с вода, ако трябва да изпият моите студенти, но когато я пият още в 6 университета, всеки има по една капка, по една глътка и всички са жадни. Няма такава практика в света един преподавател от един университет да работи в друг. Той може да ходи като гост преподавател. Аз ходя като гост преподавател в университет Сантяго Де Компостела. Аз преподавам египтология, която се преподава в Нов български университет. Сега трябва да ходя в Болонския университет в Равена. Това трябва да стане до края на годината. Но основното е, че аз си оставам професор от Нов български университет.

Министър Игнатов, Вие казахте преди дни, че срещате много голяма съпротива на реформите, които възнамерявате да реализирате. Това разколебава ли Ви понякога?

Не изпитвам колебание. Ти като губиш бързината и като се правят такива манипулации, които те връщат в изходната точка... Не бих ги нарекъл политически борби, защото политиката трябва да води обществото напред независимо, че има противоборство между партиите. Темата отбрана, темата образование са консенсусни теми и не може за да Ви насадя вас образно казано, да стопирам всичко, защото аз стопирам своите деца. Всеки човек има определен лимит от години, които трябва да изживее. Има съпротива и, Слава Богу, тя беше емоционално подхваната, сега вече намалява, но това става бавно. Виждам, че няма да се справим с тези неща. Ние правим една малка стъпка в сферата на висшето образование и да подготвим приемането на един наистина по-съвременен закон, който трябва да уреди висшето образование. Аз смятам, че това трябва да е Закон за науката и висшето образование. Не можеш да имаш добро висше образование, добра наука, а образованието да е на една страна, а науката - на друга. Това не означава съединяване на структури, на БАН, на университети. Това означава една писта, по която да тичат научните организации и университети и да работят съвместно. Вижте еврокомисарят по науката се занимава с университети освен с научните центрове. На 19 октомври ще има съвет на ректорите и ще обсъждаме широко тази тема. Очаквам до края на тази година да имаме добрия текст на училищния закон. Имаме много ценни предложения. Училището, за да съществува нормално, трябва да бъде в изключително в тесен контакт с общността, в която се намира и обществото трябва да носи тази отговорност. Законът, който пишем, е български закон, не на Министерство на образованието. Обиколихме почти всички градове, събрали сме много предложения. Ще имаме техническа помощ от Световната банка. Имаме проблем с навиците, които имаме да преминем бавно от репрудуктивна система в система децата сами да придобиват знания. Да имат увереност, че дори и да не знаят нещо, могат да го намерят. За това аз искам да ги разтоварим децата. Защото човек, който е претоварен и само зубри, той кога мисли? Децата трябва да имат време за спорт и изкуства. Изкуството започна да изчезва от българското училище. Аз съм човек, който се занимава с древност, всъщност изкуството възпитава душата. То постоянно трябва да присъства в училищния живот, особено в целодневното обучение. Аз на тази възраст, ако имам време, бих ходил на курсове по рисуване. Това си е като медитация. И ще го направя.

Споменахте автономията на университетите, качеството на образованието, НАТФИЗ. Окрупняване на университетите ще доведе ли до по-добро качество на образование. Доколко ще се простира автономията на университетите? И какво налага обединението на НАТФИЗ, художествената и музикалната академия?

Това се върти в пространството. Ние ще запишем в действащия закон университетите да се обединяват и възможността институтите на академията и различни научни организации също да влизат в по-тесен контакт. Аз не искам да го правя административно. Те могат да се обединят на териториален и предметен принцип. Когато са свързани с общ предмет, те печелят много. Ще имат по-малко администрация. Ние можем да постигнем обединение на няколко университети, които си остават университети със своята автономия. Университетите ще бъдат обединени под някаква шапка - президент, който ще отговаря за общата политика. Ако това се случи, ще постигнем разделение на властите. Това, което ме безпокои, че ние нямаме поток на чуждестранни студенти, които да са припознали българските университети като интересни. Много са причините за това.

Как, според Вас, може да се повиши интересът на чуждестранните студенти към българските университети?



Трябва да работим за постоянно повишаване на качеството. Да създадем структури, които са им познати. Те трябва да припознаят нашето висше училище, нашите университети като техните. Имаме нужда от по-голяма реклама, защото не ни познават. Този проблем съществува. Ние общо взето стоим добре, имаме нужда от едни малки стъпки, които ще предизвикат голяма война. Но малките стъпки в България са равни на революционни скокове, те предизвикват огромно напрежение.

Да Ви разбирам ли, че тази идея за обединението на НАТФИЗ, Музикалната и Художествената академия не е идея на образователното министерство?

Това не знам откъде е тръгнало. Няма нищо лошо, да станат една огромна академия. Моят проблем е друг, че коефициентът, по който изплащаме стандарта за студент от тези университети, е нисък. И на базата на този коефициент те получават малко пари, защото имат малък брой студенти. Обучението при тях е индивидуално. Като ректор в Нов български университет имахме музикален департамент и се чудех какво да правя - там на един студент има един преподавател. Да купиш техника, това са пари...



Някога Карл Велики е издал Златната була за създаване на университета в Прага, в която пише: „Създавам този университет, за да не ходят моите помощници в чужбина". Как, според Вас, ще задържим българските студенти в България?

Младежите искат мобилност, искат по-високо качество, искат съвременни специалности. Студентството е една голяма авантюра в живота. Човек дори да има същите добри условия вкъщи, много от младите хора искат да заминат на друго място. Важното е да се връщат. Важно е да има условия, където да се реализират.

Вие знаете със сигурност, че има много млади хора, които искат да се върнат в България, но като се върнат, те не могат да начин как да се реализират.

Да, така е. Това зависи и от развитието на икономиката. Аз мисля, че България върви напред. Глобализацията не търпи запушени пространства. Важно е ние да управляваме промяната и тя да е в полза на България. България не може да остане на ниво пици, чаршафи и бирите за туристи. Ние се гордеем, че се е повишил износът на цветни метали, но ние изнасяме суров продукт, а трябва да изнасяме неща, които са плод на интелекта. Въпросът е да направляваме промяната към едно средноевропейско битие, което може да бъде постигнато.

Вие сигурно ще се съгласите с мнението на много експерти, че образованието е ключът към ромската интеграция. Много деца от ромски произход отпадат от училище и тази идея за образованието като възможност за приобщаване остава теоретична.

Проблемът с ромите е на цялото общество, той не е ромски проблем. От известно време задавам този въпрос. Настоящите първокласниците през 2060 година ще бъдат пенсионери. В Пазарджик майките изтеглиха деца от едно училище. Когато ги питам какво ще стане през 2060 година, те не знаят. Техните синове и дъщери ще бъдат пенсионери тогава. Тогава те ще имат съграждани от ромски произход и от всякакъв произход и е хубаво всички граждани на България да бъдат образовани. Защото когато са образовани, всички ще участват в произвеждането на продукт. А иначе малка група от образовани ще трябва да произвежда заплати, пенсии, всичко. Аз съм убеден, че и в чистотата в скоро време ще се иска образованост. Първо, няма да има толкова хора да работят в чистотата, това ще се върши от машини. Това не е научна фантастика, това се случва... Сега извозваме деца от махалите, някъде се получава, другаде не са получава. Имаме случаи, в които самите ромски семейства си пращат децата по свое желание. Когато бях ректор, разбрах, че медицинските сестри не влизат в махалите. Направихме едни проект, обучихме за медицински сестри момичета от ромски произход. Това имаше изключително добър ефект, защото те се върнаха веднага в махалите. Искам да направя един проект, специално за роми със средно образование. Имаме нужда от роми начални учители. Сега образованите роми стават адвокати, лекари, ние трябва да пропагандираме учителската професия. Първо те ще бъдат за пример за всички. Едно е аз да го кажа, те ще кажат: „Той идва с колата и си отива", друго е някой от самата ромска общност. Примерът ми е медицинските сестри. Ние се радваме, че имаме еврокомисар, по същия начин и те ще се радват.