Точно в 11,15 часа в четвъртък Панагюрското съкровище влезе в обновения археологически музей на Пловдив. Дойде с брониран камион, охраняван от жандармеристи. Посрещна го лично Славчо Атанасов. Той се прекръсти, целуна го и отсече: "Край! Влезна ли веднъж, няма пускане. Ще го браним с живи вериги!"

"Най-бляскавата находка в държавата е изнесена от НИМ нелегално и в нарушение на закона, а директорката Цветана Кьосева се е доверила на пловдивския си колега", заяви пред "24 часа" Божидар Димитров. След като научи, той се обадил на наследничката си и я предупредил да се готви за тежко наказание.

"Кой е министърът на културата - аз или Божидар Димитров", попита Вежди Рашидов. Вчера следобед той без никакво напражение говореше в кабинета си с директорката на НИМ Цветана Кьосева. Тя му беше донесла протокол за междумузеен обмен, който според него е изряден от юридическа гледна точка. "Това е просто приятелски жест между двата музея. Никакво престъпление не е направила директорката. Законът го позволява", категоричен е Рашидов. Той няма и намерение да й иска оставката.

“Няма никаква драма”, лаконично каза Кьосева.Пловдивчани ще се наслаждават на панагюрското злато 2 месеца, а след това съкровището заминава за голяма изложба в САЩ. "Виж, за това пътуване аз трябва да подпиша протоколите", допълни министърът.

"Никога ни бих дал златото от Панагюрище на регионален музей. То е най-големият актив на държавата в областта на културно-историческото наследство", категоричен е Божидар Димитров. Бившият шеф на НИМ обясни, че само със заповед на министъра на културата могат да се трансферират паметници на културата. А такава Вежди Рашидов не е издавал. "Съкровището не е собственост на Пловдив, за да го взема кметът", отсече Димитров. Шефката на НИМ Цветана Кьосева му обяснила, че го дала за откриването на музея в града на 12 октомври. След 2 месеца ще бъде върнато в София, уточниха от МК.

"Не, ще им пратим копието, което се пази в Пловдив, а при нас ще остане оригиналът", категоричен е Славчо Атанасов.

Повече от час той и съпругата му Елена чакаха вчера находката пред музея. Атанасов не криеше вълнението си, на моменти дори потреперваше. "Не ме свърта, докато не го получим. Това е светая светих на държавата.

Мястото й е в Пловдив - античната столица на България", повтаряше той. Нашироко обясни, че съкровището взето от местния музей през 1974 г. с още 80 безценни находки, открити край Дуванлий от проф. Богдан Филов. "Всички си ги върнахме с тиха дипломация, която продължи година и половина и не беше никак лека", призна градоначалникът.

"Идваха и при мен, когато бях директор на НИМ, но им отказах. Изнасянето на панагюрското злато е много грубо нарушение на закона, не му прави чест на Славчо, че е подвел колежката и тя ще си изпати за това", обясни Божидар Димитров. Той е категоричен, че мястото на такива съкровища е в София.

"Не е прав Божидар Димитров. Давид на Микеланджело е във Флоренция, а не в Рим. Сикстинската мадона на Рафаело не е в Берлин, а в Дрезден", контрира кметът. Според него заслугата за връщането на съкровището е на директора на музея ст.н.с. д-р Костадин Кисьов.

9-те съда от 24-каратово злато ще заблестят в централната витрина на златната зала в музея. Там са експонирани е находките на Богдан Филов.

От нетърпение градоначалникът накара уредниците на музея веднага да отворят сейфовете с находките, за да види.

“Леле, как блестят. Нямат цена!”, възкликна той. Директорът Кисьов гарантира, че това е оригиналът. Целият комплект тежи 6,1 кг. Сервизът е изработен в Мала Азия през IV-III в. преди Христа. Предполага се, че е бил притежание на един от пълководците на Александър Македонски - Лизимах. Заровен е край Панагюрище вероятно през 280 г. преди Христа заради келтското нашествие в Тракия. Съкровището е световен шедьовър, вписан в листата на ЮНЕСКО.

Славчо Атанасов: До последно пазехме операцията в тайна

- Г-н Атанасов, каква е гаранцията, че в Пловдив дойде оригиналът на панагюрското злато?

- Гаранцията е 100%. Всеки съд от съкровището има сертификат. Ние също ще възложим експертизи. Има само две копия - едното бе в Пловдив, другото - в Панагюрище. Не съм на себе си от радост, че оригиналът се завърна у дома след 36 г. Няма да скрия - година и половина водихме тиха дипломация, преговорите бяха трудни. До последно пазихме операцията в тайна, защото имаше голяма съпротива от страна на държавата.

- Божидар Димитров смята, че мястото му е в НИМ...

- Съкровището си е на Пловдив и мястото му е тук - в столицата на античността. Ще напуска само за изложби в чужбина.

- Как ще го охранявате?

- Новият музей е с най-съвременната и модерна охранителна система в България. Съкровищата в него, а те са доста, са под тройна защита.

Божидар Димитров: Славчо прави политика от безценната находка

- Г-н Димитров, ако бяхте шеф на НИМ, щяхте ли да върнете на Пловдив съкровището?

- Никога. Мястото на такива паметници е в София. Изнасянето му е скандално. Казах на моята наследничка Кьосева да се готви за голямо наказание. Законът е категоричен, че паметници от национално значение се изнасят от НИМ само със заповед на министъра на културата.

- Как тогава съкровището се озова в Пловдив?

- Говорих с Кьосева, тя е откликнала на пловдивския си колега. Освен това го е предоставила временно. Но излезе ли веднъж от НИМ, трудно се връща. Имаме такъв опит с Плиска. Славчо Атанасов си прави политика с панагюрското злато.

- Излиза, че е изнесено от НИМ нелегално?

- Абсолютно и в нарушение на закона.

3200 експонати са наредени вече в музея

3200 експоната вече са наредени в новия археологически музей на Пловдив. Той се открива на 12 октомври след голяма реконструкция и разширение, която продължи 7 години. Общината вложи над 2 млн. лева собствени пари.

Най-изящните предмети от тракийското изкуство ще заблестят в златната зала. Централно място в нея е отредено на Панагюрското съкровище. В нея са наредени и изящните женски накити, открити край пловдивското село Дуванлий през 30-те години на миналия век от големия археолог проф. Богдан Филов. Според видния траколог проф. Маргарита Тачева бижутата са принадлежали на съпругата на тракийския цар Терес.

Директорът на музея ст.н.с. д-р Костадин Кисьов е категоричен, че в Пловдив е най-богатият извънстоличен музей с над 100 000 експоната. Той отговоря на най-високите европейски стандарти, твърди Кисьов. Сградата е изцяло климатизирана и така се поддържа постоянен температурен режим, който пази находките. През първата година пловдивчани ще го посещават безплатно. (24часа)

Открито 1949 г., 9 предмета, 24 карата, 6,164 кг

Панагюрското златно съкровище се състои от 9 съда с богата украса. Изработено е от чисто злато 24 карата и тежи 6 кг и 164 г. Най-големият съд е амфора. Ритоните са 7, има и една фиала. Най-вероятно комплектът е част от сервиз за вино на траките.

Ценната находка е открита на 8 декември 1949 г. близо до гарата в Панагюрище от братя Дейкови, които на това място вадели глина за тухли. Съдовете са отлично запазени независимо, че дълго са стояли в земята. Само амфората е леко деформирана от бела, с който е изровена. Археолозите смятат, че животните са имали очи от стъкло, но те не са намерени.

Братята увиват находката в работните си дрехи и я отнасят в съвета в Панагюрище. Извикват музейния работник д-р Петър Горбанов, завършил във Виена. Той датира находката - IV в. пр.Хр. И възкликва: "Това съкровище няма цена. Такава находка се прави на 1000 години веднъж!"

След многобройни неуспешни опити да се свърже със София д-р Горбанов се обажда на директора на Пловдивския археологически музей д-р Петър Цончев. Находката е занесена в Пловдив и вписана в инвентарната книга на тамошния музей. Откривателите получават по 300 хил. лв. стари пари, или 1200 днешни.

Панагюрското съкровище е едно от най-представителните и най-впечатляващите в света. Точно затова то често пътешества - обиколило е цяла Европа, Мексико, Япония. Предстои му да се включи в голяма археологическа изложба в САЩ след 2 месеца.

Споровете чие е Панагюрското съкровище и кой да излага оригинала (има 2 копия) не стихват от години. В момента то е главната атракция на Националния исторически музей. Скандал с пловдивчани имаше икогато съдовете бяха дадени за откриване на Пловдивския панаир. Тогава пак се разгоряха спорове къде точно да е то. Сега, когато градът на тепетата има музей, който може да осигури на ценните предмети идеална охрана, отново се повдига въпросът къде да бъде изложено най-ценното съкровище от нашите земи.