На 25 октомври 2010 г. в Брюксел ще се гледа българската петиция за престъпленията, извършени срещу деца и сираци от обикновени престъпници и държавни служители. Поради тази или друга причина с удивление и невярване виждаме как за първи път от двадесет години насам едно правителство се опитва да каже истината за това, което се случва с българските деца. Нещо повече, дори да започне тиха война с поминъка на отделни селища, наречен "отглеждане на държавни сираци".

Политиците на високо ниво откриха онова, което срещаме всеки ден - примерно, че в приютите за увредени деца понякога приемат и заради диагнозата "заешка устна", без да преценяват интелектуалния капацитет на детето, само и само да си запълнят бройката и да получат лелеяните държавни бюджети. Стотици са необразованите и десоциализирани обикновени малчугани, които се мъкнат по долните етажи на обществото завинаги белязани със стигмата "олигофрен"

А е трябвало едно-единствено мъничко усилие, за да могат те да се научат да четат и пишат. Както е нужно и едно-единствено мъничко усилие от децата сираци по домовете да не произвеждате проститутки - мъжки и женски.

Две неща трябва да се случат в срамната система да се изоставят деца у нас. Първо за децата с увреждания трябва да има превенция в дородилния период. Наказанията за жени, които не консултират бременността си с лекар, трябва да бъдат обсъдени и приети. Няма друга такава държава, където малформациите да не се хващат още в зародиш. Дори и църквата няма да оспори този тип медицински аборти.

Второто и отдавна чакано действие е оптимизация на осиновяването. Като едновременно с това държавата трябва вече да се откаже да гледа децата на "бедните". В момента държавата храни и отглежда декласирани бъдещи граждани, докато родителите събират пари за мастика и цигари. Нека последното поколение деца, отгледани в домове, да бъде набор 2000. Все още има шанс за десетгодишните да бъдат осиновени - ако не у нас, то в чужбина. И от този набор нагоре вече домовете да не се пълнят. Как да стане това? При невъзможност да се гледа едно дете то не трябва да се дава на държавата. Трябва да има моментален отказ от родителски права

Майката забравя, че го е родила, и то веднага трябва да бъде осиновено. Имаме 200 000 бездетни семейства и 9000 сираци в тази страна. Някой не иска да съчетае двете цифри, за да печели от мъката на едните и пропадането на другите. В момента осиновяването в България не е просто бавно - то е завод за корупция и безчестие. Някой нарочно бави целия процес, криминализира го, търси да продаде бели, руси и синеоки деца на нещастни хора. Осиновяването у нас става само чрез подкуп - това знаят всички, които вече са минали по този път. И е време МВР да погледне натам - мръсната игра със съдби на деца и бездетни трябва да спре.

Жестоки глоби за бебета в боклука? Това казва зам. социалната министърка Симеонова. Но това е малко. Жените, които оставят бебета в боклука, нямат портфейли. Да ги глобиш, означава да имаш поредното невзето от тях несъбираемо вземане. Изоставянето на деца в боклука и опитите те да бъдат скрити и убити трябва да се инкриминира жестоко. Все още майката от Радомир Мариета, която уби и двете си родени деца, не е осъдена. Престъпленията и греховете на такива хора завяхват с времето. И милостта е отново за детеубийците.

Майките, които оставят децата си на прага на богаташка къща, трябва да бъдат преследвани жестоко от закона. Бременността при деца, резултат от явна педофилия, трябва да бъде жестоко преследвана от закона. Забогатяването на директорите на домове в системата, несъразмерно живеещи охолно с мизерните си заплати и борещи се за поста "директор" - също трябва да се преследва жестоко от закона. Един ден трябва това да спре - и да живеем в свят, където българите няма да оставят децата си. Свят без домове за сираци. Няма да стане само с телевизионни предавания. Трябва държавата наистина да се намеси, и то не така мекушаво като досега. Защото изоставянето на деца вече не е прецедент - става обичай. Български обичай.