Предстои агресивната реклама на нездравословни храни, насочени към подрастващите, да бъде ограничена със законови мерки. От тази есен ще бъде сформирана експертна група с участието на специалисти от Националния институт за опазване на общественото здраве, която ще дава предложения на правителството за конкретни промени в законодателството. Родителски сдружения пък предлагат производителите сами да си налагат ограничения.

Детелина Нинова

Последните проучвания за хранителния статус на децата сочат, че 65 процента от подрастващите искат от родителите си да им купуват нездравословни храни, които се рекламират като чипсове, вафли, шоколади, бонбони. 56 процента от майките пък не им отказват любимите, но вредни лакомства. Резултатът – все повече подрастващи с наднормено тегло и здравословни проблеми от най-ранна детска възраст.

„Тези храни, които се рекламират, са богати на мазнини и бедни на витамини. Така се получават едновременно два проблема – свръхтегло и недостатъчен прием на минерали”, казва доцент Стефка Петрова, директор на НИООЗ.

За да се бори с проблема, още от тази есен ще заработи експертна група от Националния център за опазване на общественото здраве по изграждането на стратегия, която да цели ограничаване на рекламирането на нездравословни храни, насочени към децата.

Все още обаче не е ясно кога предложенията за промени в законодателството ще бъдат дадени на правителството за обсъждане. В ЕС съвместно със Световната здравна организация вече са взети конкретни мерки за намаляване на рекламата на нездравослновни храни.

Във Великобритания тя дори е забранена.

„Взимат се мерки да се спре рекламата в гледано от деца време, както е за тютюневите изделия и алкохола. Категорично се забранява рекламата на такива храни в училищните столове и бюфети”, казва доцент Петрова.

Родителските организации също са съгласни, че промени в законодателството ще бъдат най-бързият и ефективен начин натискът към децата да купуват вредни храни да спре. Те обаче имат и друго предложение.

СИНХРОН:

Цвета Брестничка – председател на асоциация „Родители”

„Нормалният път, който би трябвало да следваме, е да има вътрешно-браншово споразумение за въвеждане на вътрешна етика, т.е. хората, които предлагат на пазара различни видове храни, помежду си да създадат правила кое е допустимо и кое не”, е мнението на Цвета Брестничка, председател на асоциация "Родители".

Този саморегулативен механизъм също добре работи в страните от Европейския съюз. Въпросът е дали българските производители са склонни сами да си налагат ограничения спрямо рекламата, или ще чакат законът да го направи.