Доц. Николай Петров, председател на Българското дружество по парентерално и ентерално хранене и началник на КАРИЛ към Военномедицинска академия (ВМА) пред Агенция „Фокус” за Юбилейната научна конференция по клинично хранене с международно участие в Слънчев бряг .

Фокус: Какви са темите, които ще бъдат обсъдени на Юбилейната научна конференция по клинично хранене? Участници от кои страни ще присъстват на форума?

Николай Петров: Клиничното хранене е интердисциплинарен проблем. Във форума ще участват около 300 български и чужди специалисти - основно анестезиолози и специалисти по реанимация и интензивно лечение, хирурзи, гастроентеролози, невролози, онколози.

Сред чуждестранните гости са проф. Пиер Сингер, Израел – председател на ESPEN, проф. Ивон Карпентие, Белгия, проф. Петер Сотерс, Холандия; д-р Гинтаутас Кекстас, Литва, проф. Марек Перткиевич, Полша и др.

Българското дружество по парентерално и ентерално хранене е учредено на 2 декември 1995 г. и отбелязва 15-годишен юбилей.

Фокус: Кои пациенти касае този проблем?

Николай Петров: Това са пациентите с големи хирургични интервенции, с тежки травми – пътнотранспортни и от друг характер, пациенти в така нареченото вегетативно състояние или будна кома, онкоболните. Храненето при тях е един от основните проблеми. При тази категория пациенти то се осъществява по два пътя – парентерално, тоест по венозен път се вкарват хранителни вещества и ентерално – чрез сонда, която е поставена в стомаха, или в тънкото черво, или през кожата директно в стомаха, което се нарича гастростома. Тъй като този проблем добива все по-голяма актуалност в европейски и световен мащаб, ние се стреми да му отдадем нужното значение. По отношение на травмите ние постигнахме един европейски модел, но по отношение на храненето все още има някакво изоставане. Клиничното хранене се прави на добро ниво на едно-две места в България. Трябва да си „сверим” часовниците и това да се популяризира, за да може във всички реанимации от областно ниво нагоре и хирургични клиники, да се осъществява по добрата практика, по добрите правила.

Участието на лектори от България и чужбина ще улесни достъпа на българските специалисти до най-новите научни открития, ще обогати опита им.

Поканили сме изключително големи имена от Европа и света. Очертава се форумът да бъде доста интересен.

Фокус: Може ли да кажем, че от правилното хранене на тези пациенти, с тези усложнения, които посочихте, зависи до голяма степен тяхното лечение?

Николай Петров: Правилното хранене има пряка връзка с продължителността на лечение, цената на лечението и с крайния изход като оздравяване или смъртност. Този процент като влияние от страна на храненето, достига до 30 %, което никак не е малко.

Фокус: В здравните заведения кои специалисти се грижат за правилното хранене на тези пациенти?

Николай Петров: Това са основно анестезиолози и специалисти по реанимация и интензивно лечение, хирурзи, гастроентеролози и онколози. Такива специалисти ще присъстват на форума и като лектори.

Фокус: Споменахте, че у нас има известно изоставане по отношение на европейската практика. В какво се изразява всъщност то?

Николай Петров: Изоставането се изразява в две посоки. Първата е по отношение на добрата организация, своевременното установяване на недохранване и по отношение на правилното приложение на протоколите и правилата за приложение на тези храни – по венозен и сондов път от една страна. Другата страна е свързана с продуктите, които всъщност не са обект на отделно финансиране и така или иначе влизат в клиничната пътека. Те са бих казал едно доста сериозно перо като средства. За да се осъществи едно правилно и добро, отговарящо на добрата практика клинично хранене, са необходими средства, които трябва да бъдат спестени евентуално от парите за медикаменти. За да приложим правилно и добро средство от една от тези групи, трябва да намалим от друга, те работят на принципа на скачените съдове.

Фокус: В този смисъл предполагам би трябвало да има отделно остойностяване на разходите, свързани с това хранене, за да няма от там теглене на средства?

Николай Петров: Точно така.

Фокус: По този начин - по венозен път и със сонда какво точно получава пациентът?

Николай Петров: По венозен път пациентът получава най-общо четири-пет неща. Първото са въглехидратни разтвори, глюкоза. Втората съставка са аминокиселини, тоест белтъци, които са разградени до аминокиселини, готови субстанти, от които организмът да си синтезира собствени белтъци. Третата съставка са мастни киселини, които са основен, задължителен доставчик на енергия. Четвъртата съставка това са витамините и петата съставка са микроелементите, необходими за метаболизма и нормалното функциониране на всеки организъм. Тези храни са доста по-скъпи.

По ентерален път се прилагат храни, които са пак разградени същите съставки, но в друга степен. Там се вкарват разградени белтъци до полипептидни вериги, не са разградени до ниво аминокиселини. Полипептидите изграждат вече белтъци, тоест при ентералното хранене стомашно-чревният тракт трябва да доразгради внесената със сонда храна до аминокиселини и отново да се синтезират собствени белтъци.