Нишки, подобни на спагети, които съдържат живи клетки, са изобретени от учени в САЩ. Поради лесната си изработка тези „клетъчни проводници” ни приближават с още една стъпка до вълнуващи подходи за лечение, като поправката на тъкани в сърцето и гръбначния стълб, както и създаването на изкуствени мускули.

„Открихме начин да подредим огромно количество нанонишки и живи клетки в структура с макроскопични размери”, казва Сам Ступ, който ръководи изследванията в "Northwestern University", Илинойс. „Формираният нишковиден гел може да имплантира там, където клетъчната подредба е важна, например в сърцето или в нервни тъкани”.

Групата ръководена от Ступ използва разтвор от амфифилни белтъци, за които е известно, че могат от само себе си да сглобяват снопчета от нанонишки. Разтворът се нагрява до получаването на течен кристал, след което се отпипетира в подсолена вода, съдържаща натриев хлорид или калциев дихлорид.

„Когато течният кристал попадне в подсолената среда, всички домени се подреждат в една посока и калциевите йони поддържат тази подредба, при което се получава нишковидният ген”, обяснява Ступ. Нишките са безвредни, могат да се навиват или връзват на възел и са достъпни в различна дебелина според диаметъра на върха на използваната пипета.

След това учените вкарват стволови клетки в белтъчния разтвор, при което тези клетки се втъкават в структурата и започват да пролиферират равномерно. За да демонстрират потенциала на този процес, учените изработват нишки, съдържащи кардиомиоцити – сърдечно-мускулни клетки, които спонтанно генерират електрични сигнали. Около 10 дни след изграждането на нишките клетките са изпълнили структурата и е наблюдавано предаване на електрични сигнал по цялото протежение на нишките.

„Тези изследвания представляват голяма стъпка напред към създаването на изкуствени мускули’, казва Хонгбин Ли, който наскоро е синтезирал изкуствени белтъци, мимикиращи мускулна тъкан, в University of British Columbia във Ванкувър, Канада. „Нишките са своеобразно скеле, което може да послужи за изграждане на тъкани и възстановяване на мускулни и нервни увреждания при пациентите.

„Това е един новаторски и вълнуващ подход”, съгласява се Ненад Бурсак, експерт по сърдечно тъканно инженерство в "Duke University". „Въпреки това, трябва да се преодолеят още доста препятствия докато подобна технология достигне до болниците”, добавя той.

„От гледна точка на регенеративната медицина трябва да намерим начини за по-добър контрол над развитието на стволовите клетки в тъкани”, казва Бурсак пред "Chemistry World". „А за целите на сърдечната хирургия трябва да създадем по-дебели влакна мускулна тъкан и да измислим как да ги интегрираме пълноценно в контекста на самото сърце”.

Повече информация за стволовите клетки изолирани от кръвта на пъпната връв и от самата пъпна връв, при съхранен фрагмент от нея, може да получите на http://www.cryo-save.com/bg/ и на тел. 02 989 44 00, 0888/388 683 за гр. Варна.