Карта на стоте най-значими археологически находки и културно-исторически обекти ще бъде направена по инициатива на "Стандарт". Дума за това дадоха вицепремиерът Симеон Дянков, министър Божидар Димитров и зам.-министрите на икономиката и туризма Иво Маринов и на културата Тодор Чобанов. Работна група под егидата на Дянков ще определи стоте обекта, за които приоритетно ще се търсят европейски пари за инфраструктура и указателни табели.

Това е резултатът от националната дискусия за популяризиране на културно-историческото ни наследство, организирана от "Стандарт" вчера. Вестникът ни събра на една маса представители на правителството, парламента, местната власт, бизнеса и научните среди, за да изработи предложения за развитие на културно-историческия туризъм. Повод бяха намерените край Созопол мощи на Йоан Предтеча. Откривателят им проф. Казимир Попконстантинов представи находките и съобщи, че пише книга, която в. "Стандарт" ще издаде.

Говоря като прагматик и финансист - проучих развитието на културно-историческия туризъм в Азия, Латинска Америка и Европа и разбрах, че инвестициите в археология и история имат възвръщаемост средно 200 пъти, каза вицепремиерът Дянков. Това става за не повече от 5-10 години. Самите инвестиции дори не са толкова големи, уточни финансовият министър. По думите му инфраструктурата към обектите, подлежащи на финансиране, е скъпа, но необходима. Защото освен туризма, изграждането й ще разкрие работни места.

На интернет страницата на Министерството на културата има списък на 400 исторически обекта, той непрекъснато се актуализира, съобщи зам.-министърът на културата Тодор Чобанов. Националният стратегически план, одобрен от кабинета, има за основна цел драматичното увеличаване на средствата по оперативните програми, които се отделят за туристически обекти, допълни той. За целия програмен период сумата е 200 млн. евро, но амбицията на всички, които работим, е сумата да се удвои", каза още зам.-министърът. Министрите и зам.-министрите бяха единодушни, че в период на криза не може да се осигурят средства за инфраструктура до всички исторически и археологически обекти, затова приоритетно трябва да се определят до 100 най-значими. "Стандарт" ще помогне, като организира гласуване, каза главният редактор Славка Бозукова.

Според Симеон Дянков приоритет трябва да бъдат по-бедни региони като Кърджали. Към картата на стоте най-значими културно-исторически обекта да се прибавят близките минерални извори и винарски изби, предложи бизнесът. Така най-вече западните гости на страната ни ще могат както да се запознаят с историята ни, така и да ползват СПА процедури.

Стъпките, които са необходими, за да бъде един обект готов за представяне, са проучване, реконструкция, реставриране и рекламиране, каза министър Божидар Димитров. Той призова за изработване на 5-минутни филми, които да популяризират забележителностите ни, подобно на сериите "Най-красивите кътчета на планетата".

Стратегията за развитие на културно-исторически туризъм не търпи отлагане, категоричен бе археологът проф. Николай Овчаров. Нелепо е при наличието на 43 000 археологически паметника, които ни нареждат на трето място в Европа след Италия и Гърция, да не се възползваме от това, допълни той. Проф. Овчаров подчерта, че е крайно време да се разбере, че парите, дадени за археология, не са спонсорство, а инвестиция.

Общините също трябва да участват активно, каза депутатката на ГЕРБ от Кърджали Цвета Караянчева. Тя разказа как след изготвената от хотелиери, бизнесмени и местната власт регионална програма за туризъм в Хага се е провел ден на Кърджали. Резултатите са първите холандски туристи в града.