Когато на 22 септември сутринта с осемгодишната ми дъщеря закачахме националния флаг на балкона, трябваше да обясня разбираемо какъв празник е. Оказа се не толкова лесно. Какво е станало на 22 септември преди 102 години в България?

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

На тази дата през 1908 година княз Фердинанд провъзгласява независимостта на България и започва да се титулува като цар на българите. Събитието станало в историческата църква “Свети четиридесет мъченици” в присъствието на правителството, политици и граждани и представлявало формално нарушение на Берлинския договор, според който държавен глава на България, макар и до голяма степен лишено от съдържание, се води турският султан.

Както биха се изразили учените историци, от този ден нататък България станала самостоятелен субект на международното право и на международните отношения. Казано не толкова научно, новият и суверенен цар вече можел сам да подписва международни договори, както и самостоятелно да обявява война например, което в онези времена било нещо важно и ценено.

Фердинанд не закъснял да се възползва от това свое право, когато четири години по-късно заедно с другите балкански владетели обявил война на Османската империя, а българската войска натикала турците в близките околности на Цариград. Не са малко историците, които твърдят, че българският цар съвсем сериозно се канел да влезе в Константиновия град и едва ли не да надене мантията и червените ботуши на византийските императори.

Във всеки случай в онези времена припевът на националния химн “ Шуми Марица ” “Марш, марш с генерала наш, в бой да летим и враг да победим” бил преправен къде на шега, къде на сериозно на “Марш, марш, Цариград е наш…”.

Ако на 22 септември 1908 година княз Фердинанд не беше обявил независимостта на България, от международноправна гледна точка войната от 1912 година би била въоръжен преврат в рамките на Османската империя. Но понеже по това време България вече е била суверенна държава, тя влязла “законно” във войната и се запътила уверено към първата си национална катастрофа.

Ама това е малко по-друга тема.

Това е “во кратце” описанието на акта на българската държавна независимост и на следствията от него, обаче мъчнотията тя да бъде обяснена на днешните български деца, па били те и даже на повече от 8 години, си остава.

Какво може да се каже на децата за онзи ден преди 102 години, така, че те да го разберат?

Например, че тогава България е станала свободна държава. Свободна от кого? От турците? А наистина ли е била свободна?

От днешна гледна точка, когато голяма част от националния суверенитет  е доброволно предадена на едно паневропейско образувание, доколко независимостта е ценна и важна? Как да обясним на децата пътя към свободата като ценност сама по себе си, без да влизаме в конфликт с представите на глобалния свят?

Това може и да изглежда малко абстрактно, обаче ето и един конкретен пример: през 8 от последните 9 години България е управлявана от правителства с мандата на една турска партия. Това независимост ли е, както са я разбирали през 1908-а, или напротив?

Дълго време, най-вече заради противоречивата репутация на цар Фердинанд денят на българската независимост беше подценяван и пренебрегван. Днес за това събитие се знае повече, отколкото преди 20 години, но все още българската историческа наука е длъжник на нацията.

Има нужда от разбираем и човешки разказ за обявяването на независимостта, за основните последствия от това събитие, от укрепването на съзнанието за национална идентичност.

Имаме нужда да разберем защо на този ден развяваме националното знаме - ако изобщо го развяваме.

И накрая, трябва да научим децата си, че тяхната Европа, нашето общо Отечество, започва тук, от България.