Може би малко хора знаят, че манифестът за обявяване на българската независимост е бил прочетен два пъти и е бил написан на най-обикновено листче от тетрадка – фактите и любопитните случаи около важното събитие, отбелязало връх в българската дипломация, разкри пред телевизия "Европа" и. д директор на Националния исторически музей Цветана Кьосева.

Обявяването на независимостта на България на 22-ри септември 1908-а година е събитие, в което няма военни фанфари, но пък безспорна победа на българската дипломация. В продължение на години българските делегации подготвят благоприятни условия, за да бъде международно признато прекратяването на всички васални отношения с Османската империя. Ключова е ролята и на министър-председателя Александър Малинов и най-вече тази на княз Фердинанд.

Поради огромната си важност, събитието е било държавно в строга тайна – знаели са само министър-председателя и княза. Затова и прочитането на манифеста в Старопрестолно Търново е съпроводено с редица гафове и любопитни случаи около церемониала.

Написването на текста на манифеста е било спешна задача на Александър Малинов в нощта на 22 септември, когато пътуват заедно с Фердинанд с влак от Русе до Велико Търново. Нямало е време да се изпише и изрисува красив Текстът е написан на най-обиконовено листче от тетрадка, което е имал под ръка Малинов, после го печатат на машина и след обявяването на независимостта се поръчва на големия художник Хараламби Тачев да изготви красивия извезан манифест в сребърна туба на старобългарски. Сложени са и печатите на 8-те министри.

Освен дипломатическите усилия и решителност, обявяването на незьависимостта е имало и своята парична цена. Трябвало е да се платят 650 милиона златни франка на Османската империя, но в крайна сметка се плаща 1 милион златни франка, което е 1 милион златни лева.

С обявяването на независимостта – Фердинанд става и първият български цар от третото българско царство. Нито той обаче, нито наследниците му имат царски корони.

Всички тези любопитни факти околко българската независимост са представени чрез запазените предмети и снимки в Националния исторически музей. Според директора му е радваща тенденцията,че все повече българи имат интерес и желание да научат повече за миналото си, въпреки че по-малко се знае за деня на независимостта, отколкото за други важни дати в българската история.