Председателят на Държавната агенция „Архиви” проф. Георги Бакалов в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Проф. Бакалов, днес отбелязваме 102-ата годишнина от обявяването на Независимостта. Като историк, как оценявате събитията, станали на 22 септември 1908 г.?

Проф. Георги Бакалов: 22 септември 1908 г. е наистина една от важните дати в новата българската история, защото тогава България формално получава своята независимост и отхвърля опеката на султана, наложена от Берлинския договор от 1878 г. Трябва да спомена нещо, което рядко се дискутира по повод на тези събития. В българското правителство през 1906, 1907 и 1908 г. вече се е оформила идеята, че решаването на националния проблем с обединението на българите може да стане само с военни средства, няма възможност за дипломатически решения на този проблем. Оттук веднага изниква един важен въпрос – ако се стигне до военни действия, един от евентуалните и най-силни противници ще бъде, разбира се, Турция. Би било крайно неудобно един васал да въстане срещу своя господар, както е според договора от Берлин 1878 г. Това именно дава основание да се започне една дискусия около въпроса - не е ли време вече България да отхвърли формалната зависимост от Високата порта и султана? Освен това има и едно друго събитие, което макар и да стои малко по-настрана, все пак е в контекста на всичко дотук, а това е скандалът със Софийския университет и закриването на университета и уволнението на професорите през 1907 г. Решаването на този въпрос е могло да стане само чрез един консенсус, като се възстанови работата на университета, за да бъде спечелена пък българската общественост за онова, което правителството и князът проектират като бъдещи действия – а именно решаването на националния въпрос и обявяването на независимостта. Всичко останало, свързано със самото действие по обявяването на независимостта, е добре известно. То е предшествано от едно посещение на княз Фердинанд във Виена, където той заявява своите намерения, че иска да се чувства равноправен монарх в семейството на монарсите в Европа, а това може да стане след като бъде обявен за цар. Това е нещо, което се посреща с мълчаливо съгласие от страна на Виена и когато шефът на правителствения кабинет Александър Малинов му предлага обявяването на независимостта вече княз Фердинанд е готов за това действие и на 22 септември това става.

Фокус: Каква информация се пази във връзка с Независимостта в държавната агенция? През 2008 г. имаше изложба на документите по повод честването на 100-годишнината.

Проф. Георги Бакалов: Всичко, свързано с тази дата като държавни актове, решения на правителството, всичко това като документация, е в агенцията. И тъкмо по този повод са били правени и изложби преди това. В момента нямаме такова намерение, тъй като 2008 г. беше все пак една кръгла годишнина. Докато сега отбелязваме една от поредните години. Но има достатъчно документи за обявяването на Независимостта. Онова, което ние не съхраняваме, е печатът, тъй като вестниците обикновено се съхраняват в Националната библиотека.

Фокус: Има ли някаква нова информация, която ще допълни архива, свързан с Независимостта?

Проф. Георги Бакалов: Очаква се при нас да постъпи нова информация от архива на Симеон Радев. След смъртта на сина му – Траян Радев ни беше предадена цялата наличност от архив на Симеон Радев. Там открихме и документи, свързани с тези събития. Документите се обработват в момента и след като приключи този процес, информацията ще бъде и публично обявена. Но в архива на Симеон Радев има много информация. Той е бил известен дипломат, имал е тесни връзки с правителството и с двореца, познавал е ситуацията на Балканите и в големите държави в Европа. Той си е водел лични бележки, имал е кореспонденция с отговорни държавници и политици. Надявам се да се хвърли известна светлина и върху тези събития.

Фокус: Обработката на документите в какъв порядък може да се случи?

Проф. Георги Бакалов: Описването на архива и на това, което намерихме е твърде голяма работа по обем и общо взето ще продължи две години, но кога точно ще стане, не мога да кажа. Но във всеки случай досега бяха извадени три тома от „Строители на съвременна България”, а има възможност да бъдат издадени 4-ти и 5-ти том именно от тези архивни документи, които намерихме там. Също така в архива на Симеон Радев има изследвания за Васил Левски, които не са публично достояние до този момент. Те също ще представляват интерес, ако не друго – то поне неговото виждане за тези събития около дейността и смъртта на Левски.

Фокус: Проф. Бакалов, а как върви процесът с установяването на имотите на тракийските българи?

Проф. Георги Бакалов: Нашата работа на Държавна агенция „Архиви” е експертна, в случая. За пълното решение на този въпрос с имотите на българските бежанци от Югоизточна и Егейска Тракия, трябва да има ясни и точки политически споразумения между двете правителства. Затова има една комисия в Министерството на външните работи, която беше ръководена от г-н Марин Райков, който в момента вече е посланик в Париж. Не знам кой ще го замести и работата там продължава на базата на консултации, на разговори с турската страна, която имам впечатлението, че малко забавя тези преговори. Колкото до това какви архиви има при нас – тези, които имат юридическа стойност, са твърде малко. Повечето от документите, с които разполагаме, са т. нар. домакински карти, които са описание на имуществото, което българите са загубили, бягайки в родината си. Това пред никакъв съд не може да има някаква стойност. Това са устни заявления, от които е трябвало да последва оземляване, одворяване и вкъщавяване (такива са термините) на тези бежанци. Т.е. българското правителство поема ангажимента да им даде земя, къщи и дворове, за да могат да се издържат тези хора. В тези карти е описано какво са имали съответно преди това, но това са само устни заявления. Има много малко нотариални актове, които биха могли да свършат работа. Молим също така тези българи, които са успели да получат турските архиви подобни актове, да ни дават копия, за да имаме представа как върви този процес. Също така се занимаваме и с 54 църковни имоти, за които обаче има документи само за 24 и за останалите проблемът с тяхното придобиване – обратно ще бъде изключително труден – може би ще отидат десетилетия в издирване на документи и решаване на тези проблеми.

Фокус: Предполагам, че ползвате помощта на Външно министерство?

Проф. Георги Бакалов: Разбира се, това е държавният орган, който практически е натоварен с решаването на този въпрос.

Фокус: Въпросът е обаче какви документи са идвали от Турция по този проблем с тракийските имоти?

Проф Георги Бакалов: Българите, които искат да си намерят юридически актуални документи, трябва да ги търсят в общините на Югоизточна Тракия, в Одринския турски държавен архив, в Истанбулския държавен архив и това не е съвсем просто. Документите са на османотурски, трябва да се намери преводачи и адвокат, който да поеме тези неща. Става дума за една сложна и скъпоструваща процедура за нашите граждани.

Фокус: Тогава директно да ви питам – това обречен процес ли е според вас?

Проф. Георги Бакалов: Не мога да прогнозирам. Аналогичен е случаят с Гърция, която както знаете, много по с хъс отстоява своите интереси и тя не е имала досега особени придобивки в това отношение. Някои от нейните имоти са върнати след повече от 40-годишни съдебни процедури. Така че този проблем не бива да го изоставяме, но турците също поставят контра проблеми. Става дума за изселените от България турци след освобождението и съдбата на техните имоти, които са значителни. Става дума за чифлици на бейове и аги, които са имали огромни имения в България, претенции на техни наследници, за изселените по време на Възродителните процеси – за техните имущества. Така че Турция има юридическата възможност да протака преговорите, за да търси решение на своите проблеми.

Фокус: България изисква ли документите си от руските архиви, взети след Втората световна война?

Проф. Георги Бакалов: Този процес реално започва от 2004 г., когато се поставя на масата на преговорите за пръв път, българските документи, съхраняващите се в руските федерални архиви да бъдат върнати. Всъщност не става дума за самите оригинали, а за копия. Такава е практиката по света – оригинали обикновено не се дават. Русия е върнала на два пъти документи през 1949 г. и през 1958 г., които са били иззети от България. Въпреки това обаче има един огромен масив, който все още стои на съхранение там. Например знаем, че има 118 дела от дирекция на полицията, на Княз Кирил като регент – 18 дела, Министерството на отбраната има 501 дела, междусъюзническата контролна комисия има 396 дела Това са дела, които принадлежат на българската държава.

Фокус: Те с каква стойност са?

Проф. Георги Бакалов: Основно са с историческа стойност. Тук за политика малко може да се говори, тъй като има давност през годините. Но те имат изключително голяма историческа стойност. Тези дела на брой над 1000 бихме могли да ги получим при добро желание от страна на Федералния руски архив. За целта трябва да се изпратят наши специалисти, които да огледат описите, да посочат съответните документи, а ние да преведем една не малка сума за тяхното ксерокопиране.

Фокус: Колко души работят в агенцията в момента и персоналът стига ли ви?

Проф. Георги Бакалов: В момента работят 400 души, преди година бяха 454, т.е. сме съкратили 54 души. С този състав, който почти не е пипан в София, имаме капацитет да боравим с такива проблеми – да изпращаме хора в чужди страни, които имат езикова подготовка и архивна култура, които биха могли да вършат подобни операции. Преди няколко дни бях в Осло, където имаше световна конференция на архивистите. Там от първа ръка чух проблемите, които съществуват в света, не само в Европейския съюз. Оказа се, че те са аналогични с нашите и че ние правилно вървим по пътя за дигитализация на архивното наследство.

Фокус: Какъв е процентът на тази дигитализация на архива обаче у нас?

Проф. Георги Бакалов: За разлика от развитите страни, които докладваха много добри резултати поради техните финансови и технически възможности, ние сме все още твърде назад, но вървим по този път.

Ако кажем, че целият архив е 100 %, от него едва ли повече от 45 % е необходимо да се дигитализира – става въпрос за историческия архив.