Хубаво е да се кандидатства след седми клас, но това не е за всеки, смята директорката на VII СОУ “Найден Геров” Мария Нестерова. Изказването й е по повод онова време отпреди 15 години, когато училището заедно с още няколко непрофилирани гимназии провеждаше обучение в подготвителен клас и изпит след него точно по програмата на езиковите или т.нар. “елитни” бази. Оттам ученикът можеше да излезе с перфектен английски, немски и френски, без да е минал през Първа и Четвърта ЕГ. Защо вече не е така, питат се мнозина днес.

“Ние искаме прием след седми клас, но не ни го дават. Той се дирижира, което е нормално”, продължава шефката на школото. “Нашата подготовка е добра и децата успяват да влязат в профилирани училища, остават малко ученици за осми клас. Иначе всички ще влязат след седми. Но това пък не е за всички. Важно е да се знаят езици, но не всеки издържа на огромното натоварване в подготвителен клас. За това тези, които учат при нас от 8-и до 12-и клас, имат условия да излязат с два чужди езика чрез усилено изучаване.”

Като цяло малко са родените, които сега са на възраст IX - XII клас. В същото време първолаците са много, което компенсирало общия брой. Така се стигало до наличието на едва един-два класа в горен курс, докато в начален базите не достигали, за да се обхванат всички желаещи, изказват наблюдения педагозите. СОУ „Найден Геров“ стартира с 5 паралелки малчугани плюс една група 5-годишни хлапета. В девети клас паралелките са две, а в други сгради едва е сформирана по една. За недостига допринасяло и разделянето на Първа и Четвърта езикова в отделни сгради и увеличението на тамошния прием с поне още 50 деца от града. За другаде били доволни и на 20 - 30 десетокласници.

Няма желаещи за главни учители и за настоятели

Никой не иска да става главен учител, наблюдавали от шефската гилдия във Варна. Отговорностите и работата били много, а парите – с 30 лева повече от тези на старшите преподаватели.

В новия закон се дава повече свобода и отговорности на училищното настоятелство от преподаватели и родители. За това хората също нямали вече време и желание. Премахването на външното оценяване в пети и шести клас облекчавало тежката организация по провеждането му, но пък докладът на Световната банка отчитал повишаване нивото на подготовка у нас именно в тази възраст през последните години. Значи може би има смисъл да се провежда то, коментира Мария Нестерова. “Като учител по математика мога да твърдя, че децата трябва да описват задачите, за да се учат да мислят. С тестовете само дават отговори, а не могат да се изразяват.” В същото време школото се слави с успехи в големите математически състезания. С навлизането на проектите се е увеличила и бумащината, но така се виждало на кого му се работи. А и нямало друг начин да влязат пари за нещо полезно, смятат от колектива. В Седма гимназия залагат усилено върху подготовката на учители и ученици за приемане и обгрижване на различните, тоест на тези, които имат специални образователни потребности.