СЕДМИЧЕН МЕЖДУНАРОДЕН ОБЗОР
Френският президент Никола Саркози използва остър език, за да отстоява правото на Париж да репатрира хора, незаконно окупирали общински земи. Той нарече “обида, оскърбление и унижение" сравнението на депортациите с третирането на циганите по времето на Втората световна война, което направи еврокомисарката Вивиан Рединг. Нещо повече - г-жа Рединг размаха пръст на Франция, заплашвайки Париж с наказателна процедура заради незачитане на европейските директиви, и окачестви френското поведение като "позорно".
Еврокомисията се извини на Никола Саркози за неуместните сравнения с гоненията срещу евреите, но все пак настоя за правно решение на ромския проблем. В крайна сметка между двете крайни позиции се оформя становище: Ромите са номадски групи, които могат да се движат свободно, но не и да се застояват, окупирайки терени. Това е позиция на страни като Франция и Италия, споделена и от България. Българският премиер Бойко Борисов предложи европейските средства за интеграция на ромите да се пренасочат от неправителствени организации към правителствени програми.
През седмицата страната ни беше спомената и с една положителна новина. Бившият български премиер Филип Димитров е новият посланик на ЕС в Грузия. Той е един от 29-те новоназначени шефове на делегации на ЕС, които върховната представителка на съюза Катрин Аштън обяви в сряда. За посланици на ЕС са кандидатствали 18 българи. Двама са стигнали до финално интервю. Четирима от новоназначение са от новоприетите страни - двама от Полша и по един от България и Литва. Най-много постове - 5, получи Испания, следвана от Франция с три и Германия с два.
Чеченският сепаратистки лидер Ахмед Закаев, издирван от Москва, която го обвинява в тероризъм, бе задържан в петък от полската полиция във Варшава. Представители на чеченските сепаратисти заявиха по-рано, че Закаев смятал доброволно да се яви във варшавската прокуратура, "за да запита защо е издирван", отбелязва АФП. Бившият бунтовнически командир обаче не се явил в уговорения час. Все пак съдът освободи Закаев, който е ръководител на чеченското правителството в изгнание, след като не намери аргументите на прокуратурата за задържането му за основателни.
Турските граждани гласуваха на референдум за промени в конституцията, предложени от управляващата Партия на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Тайип Ердоган. Конституционната реформа включва 26 поправки. Резултата показа че турците масово подкрепят конституционна реформа, която предвижда отнемане на правомощия на военните и осигуряване влияние на правителството върху съдебната система. Вотът бе и тест за политиката на премиера Реджеп Ердоган преди изборите следващата година. 58% от гласувалите подкрепиха промените при избирателна активност от 77%. Ще бъдат ограничени правомощията на армията и ще се даде на правителството повече контрол върху определянето на състава на Конституционния съд. Равенството на половете ще бъде укрепено, а дискриминацията на деца, възрастни и инвалиди ще бъде забранена. Еврокомисията, САЩ и България приветстваха резултата. По мнението на "Ню Йорк таймс" обаче победата на турското правителство, което има корени в ислямизма, продължава процеса на ограничаване на властта на светския прозападен елит, който управлява съвременна Турция през по-голямата част от историята й.