Българската православна църква отбелязва празника на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Това е един от храмовите празници на древната столична църква "Света София - Премъдрост Божия" и ден на града.

Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.

Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали на изтезанията, момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях.

Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.