Резултатите от външното оценяване ще се използват за финансова подкрепа на училища, показали високи резултати и евентуално на такива, които изостават с усвояването на учебния материал. Това обяви пред журналисти експертът от образователното министерство Анелия Андреева при представянето на доклад на Световната банка за реформите в образованието.

В отговор на въпрос на Mediapool Андреева обяснява, че ще има допълнителен финансов поток за целево финансиране на училищата и ще бъдат насочвани средства към тези, които показват високи резултати на външното оценяване. “Аз лично мисля, че ние трябва да помислим и за отделен поток, който да подпомогне недобре справящите се училища, защото преди да наказваме и санкционираме, ние трябва да подпомогнем училищата, включително и финансово“, коментира Андреева.

Допълнителното финансово стимулиране обаче ще е въпрос на финансови възможности на държавата и все още не е ясно какъв ресурс ще се отдели. Прилагането му ще стане факт с влизането на новия закон в сила, вероятно от следващата учебна година.

В петък стана ясно, че отпада външното оценяване след пети и шести клас и остават задължителни само изпитите след четвърти, седми и дванайсти клас. Именно по отношение на външното оценяване е една от трите основни препоръки на Световната банка.

“Достатъчно е външното оценяване да бъде след четвърти, седми и дванайсти клас и не е нужно то да е по всички предмети. Нека да е по четири основни предмета, сред които български език и математика“, заяви при представянето на доклада Алберто Родригес, ръководител на сектор “Образование“ за Европа и Централна Азия в Световната банка. Проектът за нов училищен закон обаче предвижда въвеждането на външно оценяване след десети клас, с което да се завършва първия етап на средното образование.

Родригес посочи още, че резултатите от външното оценяване трябва да са публични за всяко училище, за да могат родителите и учениците да се ориентират за нивото му. Андреева обясни, че това е включено в проекта за нов училищен закон и действително резултатите ще се оповестяват. Тя допълни, че външното оценяване ще запази и сегашната си функция резултатите от него да служат за анализ на експертите в министерството и вземане на решения за промени в учебните програми и съдържание.

Другите две насоки, в които според Родригес реформите трябва да продължат, са засилване ролята на училищното настоятелство и създаването на нова система за избор, атестация и сертификация на директорите.

Училища без настоятелства може да бъдат финансово ощетени

При засилване ролята на родителите във вземането на решения се предвижда те да получават копие от училищния бюджет и чрез задължителен Съвет на настоятелите да контролират изразходването на парите. Иначе училищните настоятелства ще запазят правния си статут на доброволни организации, тъй като конституцията гарантира правото на свободно сдружаване.

Обмисля се обаче училищата без настоятелства да получават по-малко средства за текущи разходи, пише в доклада на Световната банка.

Сегашните училищни настоятелства са доброволни НПО и такива има в 75% от училищата. Родителите обаче в момента нямат никакви стимули да участват в обсъждането за разпределяне на средствата, тъй като от тяхното мнение не зависи нищо. Идеята на новия закон е да ги включи във вземането на решения, но родителски асоциации изразиха на обсъждането днес песимизъм, че това ще стане.

Въпросът с назначаването на директорите остава висящ

Все още не е решено как с новия закон ще се регламентира назначаването на директорите. Една от възможностите, очертани от Световната банка, която се обмисля и в министерството е, те да се назначават от кметовете, а не от министъра. Това би засилило чувството на общините за собственост в училищата. Друга възможност е изборът да става от училищните настоятелства като по този начин освен общините, във вземането на решението ще се включат и родителите. Може да се запази и сегашната ситуация, при която назначението е в ръцете на образователния министър.

Според столичния кмет Йорданка Фандъкова не е толкова важно кой назначава директора, а дали се следват ясни критерии при назначението. И ако те не се спазват да се търси отговорност. С новия училищен закон се предвижда директорите да минават през сертифициране и атестация. В атестацията е планирано да се включат и училищните настоятелства като при повече от една лоша атестация, директорът ще бъде освобождаван. В отговор на въпрос дали се „върви към професия „училищен директор“, Андреева посочи, че няма да има такава професия, а под сертифициране се разбирало удостоверяването на управленски умения.