Министерският съвет прие Национална пътна карта за научна инфраструктура. Тя е израз на политиката за развиване на качествени научни изследвания, за което е необходимо създаването на подходяща среда – научна инфраструктура, комплекс от научно оборудване, технологична експертиза, човешки ресурс и иновационен потенциал.

Пътната карта определя европейските и националните инфраструктури, които ще бъдат развивани с цел постигане на конкурентоспособна и иновативна икономика. Научната инфраструктура е неделим компонент при изграждането на „триъгълника на знанието” - образование, наука и иновации, и е ефективен начин за концентрация на научен потенциал и на ресурси.

В Европа са идентифицирани 44 научни инфраструктури, които се очаква да гарантират лидерство по отношение на иновативни технологии и резултати и привличането на интелектуален потенциал, съчетано с възможности за задържане на добрите специалисти на работа в европейските лаборатории и комплекси.

Пътната карта определя седем български национални научноизследователски комплекса. Те са посочени след серия от консултации, започнали през лятото на 2007 г.

Първите четири имат приложен характер и ще бъдат предложени за подкрепа и чрез инструментите на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика. Това са: Инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания, обвързана и с участието на България в европейската инфраструктура Euro-Argo; Инфраструктура за производство и изследване на материали с приложение в промишлеността, биомедицината и околната среда, изследвания, диагностика, реставрация и консервация на артефакти от метал; Инфраструктура за геномни, протеомни и метаболомни изследвания и компютърно симулиране и проектиране на кандидати за лекарства, обвързана с участието на България в BBMRI; Инфраструктура за изследвания в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност.

Комплекс 5 – Български суперкомпютърен център: високопроизводителна инфраструктура за компютърно моделиране, симулации и изследвания с приложение в промишлеността, медицината, фармацевтиката, енергетиката, транспорта, финансите и околната среда, ще бъде приоритетно развит в рамките на бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията при ползване на инструментите на Фонд „Научни изследвания” и ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”.

Комплекси 6 и 7 имат фундаментално значение за България. Това са: БГ-КЛАРИН: Национална интердисциплинарна изследователска е-инфраструктура за интегриране и развитие на електронните ресурси за български език като част от европейския CLARIN Common Language Resources and Technology Infrastructure, и Астрономически център за изследвания и образование (Рацио). Те касаят области на познанието, които нямат пряко въздействие върху икономиката, но са важни за обществото. От една страна, това е проектът, насочен към съхранението на българската книжовност и култура и за развитие на електронните ресурси на българския език. От друга – запазване на съществуващия капацитет, традиции и уникалност на астрономическия комплекс „Рожен”, единствен на Балканите и сравним с европейските центрове като апаратура и човешки ресурс. Тяхната подкрепа зависи от възможностите на бюджета на МОМН и достъпа до различни схеми към Фонд „Научни изследвания”, Националния иновационен фонд, ОП „Развитие на човешките ресурси” и ОП „Регионално развитие”.

Към всеки един от комплексите в Пътната карта са посочени координаторът и местоположението на инфраструктурата, типът на управлението й, научните институции, участващи в нея, етапът на изграждане, на който се намира, необходимият финансов ресурс и очакваните ползи за България.

Научните инфраструктури ще работят в съвременни направления, ще гарантират отворен достъп до лабораториите и ще са насочени към решаване на проблеми и задачи за бизнеса. Изграждането на национални научни комплекси ще доведе до повишаване на възможностите ни за успешно участие в многонационални консорциуми по рамковите програми на Европейската общност.