Годината е 1921. Двама почти неизвестни братя чехи - Херман и Карел Шкорпил, представят във Варна своя отчет за двадесетгодишната си дейност, начело на Варненското археологическо дружество (1901-1921 г.).

Именно този двадесетгодишен отчет на археологическото дружество се превърна в “Историята на Варна”, която издателство МС предлага на книжния пазар.

Документът е интересен и показва, че с неуморните си действия през годините двамата братя се превръщат в пионери-изследователи на старините ни и поставят началото на варненската, а и на българската археология. Написаните от тях книги, студии, статии и монографии остават безспорен принос в развитието на българската историография.

С тяхна помощ е открит Варненският археологически музей (1888 г.). Тук Карел остава директор от 1915 г. до смъртта си (1944 г.), а Херман е несменяем председател на дружеството. Статиите, които публикуват във Варненското археологическо дружество, стават обществено достояние и показват тяхната неуморна работа.

В контекста на описаните исторически хроники откриваме невероятния талант на двамата братя да разказват и убеждават страстно. Разкопаните находки при проучванията им са важни за сглобяване на варненския, а и на българския исторически пъзел.

Изследват останките от римско време в града, пристанището на древния Одесос, Побитите камъни, Аладжа манастир, Караач теке, Джанавар тепе, Аспаруховия вал, първата българска столица Плиска, останките от наколни жилища във водите на Варнеското езеро, района, около сражението на Владислав Варненчик през 1444 г. и други.

“Историята на Варна” е увлекателна, защото авторите му притежават брилянтен изказ и повдигат с лекота завесата на отдавна отминали времена, но не подминават и съвременните проблеми на града. Разказват и показват в карти, схеми и гравюри архитектурата (разположението на улиците), градско устройство, туризма, използването на минералните ресурси, та чак до герба на морския град.

Решителността и любопитството на учените да проучват старините ги довежда до запазените руини на Римските терми и самотно стърчащата кула на древния Одесос, пристанището и гробниците от времето на император Константин Велики.

Проучванията им се разширяват постепенно в три посоки – на север, юг и запад от Варна. Прочиствайки скалната стена на Аладжа манастир, описват разположението и намерените там монашески ниши и манастирска обител. Спират погледа си върху скалния релеф на Мадарския конник и бързо си навличат присмеха на някои наши историци с предположението, че това вероятно е изображение на хан Крум. Проучват останките на Аспаруховия вал и устието на р. Камчия.



Днес науката оценява високо благородния стремеж на братя Шкорпил да възкресяват частиците история на Варна, превъръщайки ги в любопитно четиво.