През 2050 година населението на България ще се е свило с 39% в сравнение с 1990, пише британското списание "Икономист"

Дори в Босна, която е била близо четири години във война, положението не е толкова тревожно, алармира Дойче Веле.

През последните седмици няколко чуждестранни издания се спряха на темата за демографския срив на Балканите. Представяме Ви някои от по-интересните моменти в две от публикациите: от "Икономист" и "Балкан Инсайт":

Югоизточна Европа е в клопката на "параграф 22", пише британското списание "Икономист". Тъжна съвкупност от проблеми в региона доведе до масова емиграция на млади и талантливи хора. А без тях напредъкът и разрешаването на проблемите там са невъзможни.

Обхващането на демографското развитие на Балканите в статистики е голямо предизвикателство, отбелязват от изданието. Отвъд официалната информация за нивата на раждаемостта и смъртността, трудно могат да бъдат отчетени други показатели - за двойно гражданство или за работа в чужбина например. Ето само няколко примера, които онагледяват сложността на ситуацията: една пета от работещите в чужбина с хърватски паспорт са всъщност от Босна и Херцеговина, а почти всички молдовци, работещи в ЕС, са с румънски паспорт, посочва "Икономист".

В Полша има украинци. А в България?

Едно нещо е сигурно: населението на държавите в региона се топи. Според прогнозите, през 2050 година населението на България например ще отбележи спад с 39% в сравнение с 1990 година. А още през 2021 година в Сърбия може да живеят повече пенсионери, отколкото трудещи се. Годишно около 50 000 сърби напускат родината си. 10 000 се връщат, но повечето от тях са пенсионери, които са работели на Запад. Техните деца обаче избират да продължат живота си навън, обясняват експерти. Босненските жени имат средно по 1,3 деца, хърватките - по 1,4. А в Косово - по 2. Макар Косово да има най-младото население със средна възраст 29 години, и там раждаемостта спада от години.

В другите балкански държави нивото е близко до това на западноевропейците. Само че на Балканите почти няма емигранти, които да плащат там данъците си. Затова и парите за пенсии не достигат, отбелязват от "Икономист".

Българите в Германия: ръст от 820% за 14 години

На темата неотдавна се спря и сайтът "Балкан Инсайт". Докато през 1988 населението на България е било 8,9 милиона, то днес е 6,9 милиона, а това означава спад от 22,5%, посочват авторите му. Показателите в страната са по-лоши дори от тези в Босна и Херцеговина, която през 1990-те беше във война близо четири години. И още сравнения: през 1950 година в България са се родили 182 571 бебета, а през 2019 - едва 61 538. Миналата година починалите в страната са били с 46 000 повече от новородените. Броят на българите, живеещи в Европейския съюз, Великобритания и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия, е нараснал от малко над 305 000 през 2010 година до 890 000 през 2019. Само в Германия броят на българите е скочил с 820% за последните 14 години: от 39 000 през 2005 до 360 000 през 2019 година.

От "Балкан Инсайт" посочват, че тези числа не включват работещите и живеещите нелегално в държавите от ЕС. Освен ниската раждаемост и емиграцията, сериозен проблем за българското общество представлява и ранната смъртност. Средната продължителност на живота в страната е 74,9 години при 80,9 средна стойност за Европейския съюз. А средната възраст в България е 44,5 години при 42,6 средно за ЕС, посочва още "Балкан Инсайт".

Кой ще работи в България?

Демографският срив в България води до трансформация на проблемите на работния пазар. Докато през 2001 година безработицата е 20,3%, през 2019 тя е едва 4,2%, а липсата на квалифицирани кадри се усеща в редица браншове, пише "Балкан Инсайт".

За сравнение: Гърция, Италия и Испания също имат ниска раждаемост. И там много млади хора емигрират. Но тези страни привличат много имигранти. В Полша пък над един милион украинци запълват пропастта на работния пазар, възникнала покрай емиграцията, изтъква "Икономист".

И все пак: в България има и положителни сигнали, посочва "Балкан Инсайт". Заплатите в страната растат, чуждите компании, които са се престрашили да стъпят на българския пазар, разрастват дейността си, а през миналата година официалният брой на емигриралите е с едва 2012 души по-висок, отколкото този на завърналите се. Ако тази тенденция се запази, мрачните прогнози за топящото се българско население в следващите десетилетия може и да не се оправдаят напълно.