Във Варна има къщи, покрай които човек може да мине десетки пъти, без да подозира каква история стои зад тях. Едно от тези здания се намира на ул. „Братя Миладинови" №53, на ъгъла с ул. „Иван Драсов". Старата къща там се откроява с красивата си архитектура, няколкото фасади, изящната кована ограда и четвъртитата кула. Но това далеч не е единственото забележително в нея. Сред детайлите по фасадата има и паметна плоча, която неусетно насочва към една много по-голяма история.

Върху нея е изписано името на Фриц Цвики и е отбелязано, че именно тук е роден ученият, свързан с откриването на неутронните звезди и тъмната материя. За мнозина името може да не говори много, но зад него стои една от най-интересните научни биографии на XX век.

Фриц Цвики е роден във Варна на 14 февруари 1898 г. и макар животът му по-късно да преминава далеч от България, родният му град остава първата точка в историята на човек, чиито идеи променят представите за звездите, галактиките и самото устройство на Вселената.

Тук има една любопитна подробност. Къщата, която днес стои на този адрес, не е същата сграда, в която се е родил Цвики. През 1898 г. на това място е имало по-старо здание. Десет години по-късно, през 1908 г., на негово място е изградена сегашната къща по проект на инженер Михаил Иванов. И двете са дома на фамилията Цвики.

Бащата Фридолин Цвики е търговец и има фирма във Варна. По-късно става и консул на Норвегия в града. Когато Фриц достига училищна възраст, родителите му го изпращат в Швейцария при дядо му. Детството му преминава в Молис, малко селце в кантон Гларус.

Оттам започва пътят му към науката. Първо в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, а по-късно и в Съединените щати, където ще се развие голямата му научна кариера.

В Цюрих завършва през 1920 г. Две години по-късно защитава докторска дисертация под ръководството на бъдещия Нобелов лауреат Петер Дебай и физика Паул Шерер. В същия научен свят се движи и Алберт Айнщайн, с когото Цвики също се познава. През 1925 г. младият учен заминава за Съединените щати. Започва работа в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена. Именно там астрофизиката постепенно се превръща в неговото голямо поле.

Научното му партноьрство с астронома Валтер Бааде се оказва изключително плодотворно. В началото на 30-те години двамата се насочват към един от големите въпроси на астрономията. Какво стои зад внезапните избухвания на някои звезди? Цвики предполага, че когато масивна звезда изчерпи горивото си, ядрото ѝ може да се срине под собствената си гравитация. Материята се свива до невъобразима плътност и се образува неутронна звезда. При този процес се освобождава огромно количество енергия. Така се ражда понятието „свръхнова".

На 15 януари 1934 г. Physical Review публикува кратко резюме на презентация на Цвики и Бааде пред Станфордския университет. Само няколко десетки реда съдържат идеи, които ще се окажат важни за науката десетилетия по-късно-за свръхновите, за неутронните звезди и за космическите лъчи.

По-късно тези идеи ще се окажат далеч по-значими, отколкото изглеждат през 1934 г. Съществуването на неутронните звезди ще бъде потвърдено десетилетия по-късно. Свръхновите ще се превърнат в един от най-важните обекти на съвременната астрофизика.

Цвики има и друго прозрение, което дълго остава неразбрано. При изследването на галактичните купове той използва движението на галактиките, за да изчисли общата им маса. Получава резултат, който не съответства на видимото. Звездите и останалата наблюдаема материя не са достатъчни, за да обяснят гравитацията, която държи галактиките заедно. Следователно трябва да има още нещо. Невидима материя, която не излъчва светлина, но има маса и гравитационно влияние. Цвики я нарича „тъмна материя".

По онова време повечето астрономи приемат идеята му скептично. Тя остава на заден план в продължение на десетилетия. Днес обаче тъмната материя е сред фундаменталните въпроси на съвременната космология.

Цвики често стига до въпроси и предположения много преди науката да разполага с възможност да ги провери.

Научните му интереси не спират дотук. Той изследва космическите лъчи, физиката на твърдото тяло, йонизираните газове и термодинамиката. Съставя каталог на десетки хиляди галактики и галактични купове. Работи и върху ракетна техника и има десетки патенти, свързани с реактивни и ракетни двигатели.

Получава високи отличия, сред които Президентския медал на свободата на САЩ и златния медал на Кралското астрономическо дружество.

Фриц Цвики умира на 8 февруари 1974 г. в Пасадена. Той никога не се връща в България.