Старата турска баня във Варна все така продължава да тъне в разруха. Фасадите и се разпадат, металните греди са корозирали, балконите са компрометирани, а растителност прониква във вътрешността й. Пет години след заповедта на кмета за укрепване и реставрация за архитектурния паметник на ул. „Цар Симеон I" 3 изисканата проектна документация все още не е представена за съгласуване с Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Това става ясно от отговор на Министерството на културата на питане на народния представител Стела Николова, научи Moreto.net.

Сградата е обявена за архитектурна ценност през 1973 година. Попада в границите на археологическия резерват „Античен град Одесос- Варна". При оглед на 19 май 2021 година комисия установява, че сградата е в много лошо техническо състояние. Мазилките са разрушени, на места липсват тухли, а корнизът и балконите са увредени. Носещите метални греди и парапетите са оголени и корозирали. Покривът не се отводнява правилно, а растителност е проникнала в сводовете на хамама.

В помещенията са натрупани строителни и битови отпадъци. Много от стъклата липсват или са счупени. От обзавеждането не са запазени кранчетата, душовете и другите елементи. Останали са отделни дървени врати, чието първоначално местоположение не е известно.

На 1 септември 2021 година кметът на Варна издава заповед, с която задължава собствениците да предприемат конкретни мерки. Те трябва да премахнат растителността, да почистят сградата, да обезопасят прозорците и отворите и да изготвят конструктивно обследване.

Предвидено е и подробно архитектурно и фотозаснемане, което да документира състоянието на обекта и нанесените повреди. В срок до девет месеца трябва да бъде изготвен инвестиционен проект за укрепване, консервация, реставрация и адаптация на сградата. Той трябва да обхване целия имот, включително двора и портите.

След съгласуване с Министерството на културата проектът трябва да бъде одобрен от общината. Заповедта предвижда строителството да започне до месец след издаването на разрешение и да приключи в рамките на две години.

От отговора на министерството става ясно, че собствениците са изпълнили първите четири предписания, сред които почистването, премахването на растителността, обезопасяването на отворите и конструктивното обследване.

До момента обаче не е представена необходимата документация и проект за съгласуване с НИНКН и Министерството на културата. Контролът по изпълнението на кметската заповед е възложен на общинската администрация.

Историята на Турската баня датира далеч преди да придобие настоящия си облик и мащабност. Тя е построена през 1873 година като тогава неин собственик е бил Шукрю бей. Вдигната е едноетажна дървена постройка с две отделения. Едното е било за мъже, а другото за жени. Сградата продължила да служи за баня и след 1878 година. След повече от 3 десетилетия обаче избухва пожар, който изпепелява напълно зданието. Тогава архитект Дабко Дабков получава възложение да проектира и ръководи строителството на нова баня. Целта е да се запази ориенталският облик на фасадата. През 1912 година са издигнати три етажа. Сградата е разделена на три, като централната част е по-висока от останалите две.

И в новото здание има обособени помещения за мъже и за жени. Разполага обаче и с хотелска част, в която през 30-те години на миналия век се настанява "Майчин дом". В женската баня е обособено огромно помещение с масивен купол с отвори за светлина и въздух. Има изграден и мраморен фонтан. Стените пък са покрити с керамични плочи.

След 1944 година сградата става държавна собственост, но продължава да се използва по предназначение почти до края на века. По последни данни е съсобственост между Община Варна и частна фирма.