Хладилниците и фризерите в супермаркетите все по-често стават мишена на хакери, което води до разваляне на хранителни продукти и поражда опасения, че хранителният сектор може да се превърне в цел на технологични атаки. Това се посочва в статия на Евронюз по темата.

Последните киберинциденти, за които беше съобщено вчера, засегнаха вериги супермаркети в Белгия, Люксембург, Естония, Нидерландия и Ирландия. Швеция също беше засегната, като един от магазините посочи кибератака като причина за проблемите.

Това се случва само седмици след като фризери в около 500–700 супермаркета във Франция станаха обект на мащабна кибератака, при която температурите се повишиха до 50 градуса по Целзий.

Въпреки че нито една група не е поела отговорност и никой не е бил официално обвинен за хакерските атаки срещу хладилното оборудване в супермаркетите, френските власти смятат, че в атаката от 12 октомври са замесени международни участници, макар все още да няма официално посочен виновник, отбелязва медията.

Защо хладилниците са свързани с интернет?

Хладилниците, отоплителните системи и системите за сигурност все по-често се свързват с интернет, което позволява дистанционен мониторинг и улеснява управлението им от страна на собствениците на магазини.

Теоретично, ако едно устройство е свързано с интернет – чрез приложение или облачна мрежа, то може да бъде хакнато.

Веднъж проникнал в мрежата, хакерът може да събира информация, да управлява устройството чрез промяна на настройките, да блокира достъпа на потребителите до акаунтите им или дори напълно да изключи устройството.

Каква е причината за тези атаки?

Фактът, че никой не е поел отговорност, може да означава различни неща – например, че хакерите целят да предизвикат безредици или планират бъдещи атаки. Това посочва Марта Рибчинска, основател и експерт по киберсигурност в компанията Ygreky. Тя отбелязва също, че хакерите не са извлекли никаква финансова облага.

„Разследващите не разкриват подробности за хода на разследването във Франция, но чрез метода на изключването е вероятно зад това да стои група, подкрепяна от държава“, коментира тя пред Евронюз.

„След атаката във Франция допусках, че може да става въпрос за група младежи, но предвид последния случай вероятността за това намалява – освен ако не са просто имитатори, използващи същия метод“, добави тя.

Според Рибчинска основната причина, поради която фризерите и хладилниците в супермаркетите стават обект на хакерски атаки, е, че те са „лесни мишени“ – инструкциите как да бъдат атакувани са лесно достъпни в интернет.

По-важният въпрос, който тя поставя, е „защо точно сега“ и защо засегнатите магазини не са подсилили защитата на своите системи след атаките във Франция.

„Основният проблем, който виждам, е, че магазините не са се възприемали като възможни мишени. Смятам, че е крайно време да се обърне внимание на защитата на онези системи, които досега не са били считани за достатъчно важни“, казва тя.

Проблемът с инфраструктурата

Макар че може никога да не разберем кой стои зад хакерските атаки срещу хладилното оборудване в супермаркетите, експертите смятат, че те ще продължат „по простата причина, че тези системи са уязвими“, посочва Павлина Павлова, основател на компанията за киберсигурност Critical Cyber.

„Те работят със стари системи, които са оставени на заден план или за които е невъзможно да бъдат приложени корекции (пачове). Много от контролерите, атакувани във Франция например, са били по-стари модели, за които вече не се издават актуализации за сигурност, въпреки че уязвимостите им са известни още от 2025 г.“

„Те стават мишени заради съчетанието от достъпност, привлекателност за нападателите и уязвимост: леснодостъпни са и напълно незащитени“, обяснява тя.

В ерата на изкуствения интелект обаче заплахите вероятно ще се засилят, тъй като ИИ снижава прага за извършване на сложни атаки и позволява тяхното автоматизиране в мащаб и със скорост, непосилни за хората, се отбелязва в публикацията.

„Откриването на уязвимости чрез изкуствен интелект прави намирането и експлоатирането на слаби места по-лесно и по-бързо от всякога – включително в критични системи, от които хората зависят. В същото време прилагането на защитни корекции със същата скорост остава сериозно затруднение за защитниците“, отбелязва Павлова.