Имен ден празнуват Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева

На 14 октомври православната църква почита света Параскева Епиватска, по-позната у нас като света Петка Българска. В народния календар този ден е наричан още Зимен Петковден и бележи прехода към зимата.

Традициите на българите на Петковден носят предхристиянски белези на земеделските култове. Те произлизат от времето, когато земеделието променяло живота на човека, а плодородието на земята било олицетворявано от жена, даряваща живот.

С течение на вековете тези вярвания се преплели с християнството и светицата Петка станала закрилница на дома и семейството. От Петковден започвали сгледите, годежите и сватбите, защото се вярвало, че тя покровителства раждането и плодовитостта – както при хората, така и при животните.

Петковден бележи края на земеделската година – приключват есенните сеитби и прибирането на реколтата. Неслучайно народът казвал:

„На Петковден ралото да ти е под стрехата.“

В миналото в този ден се правели родови курбани и се месели обредни хлябове, като най-големият – наречен „Света Петка“ – се поставял на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръсела със светена вода, а хлябът се прекаждал. Най-възрастната жена в семейството го вдигала високо, благославяла всички и раздавала парченца за здраве.

На празничната трапеза традиционно присъстват гювеч с овнешко месо, курбан чорба, сармички с лозови листа, баница или ястие с праз, и, разбира се, обредни хлябове.