Български учени и общественици изпратиха протестно писмо до държавните институции заради предаването на 53 предмета от фонда на Националния исторически музей на Гърция. Те настояват да бъдат публикувани документите по споразумението, правните основания за размяната и експертизите на останките, за които се предполага, че принадлежат на цар Самуил и членове на семейството му.

Повод за недоволството е церемонията на 3 октомври в Музея на византийската култура в Солун, на която министрите на културата на България и Гърция подписаха приемо-предавателни протоколи за останките, открити в базиликата „Св. Ахил“ на Преспанското езеро. След церемонията те бяха пренесени в София и положени в мраморен саркофаг в базиликата „Св. София“.

Според авторите на писмото първоначално актът е бил представен като безвъзмезден жест на добра воля, но впоследствие е станало ясно, че той е свързан с предаването на 53 предмета от фонда на Националния исторически музей. Сред тях са икони, църковна утвар, реликварии и епископски трон.

Подписалите писмото поставят под съмнение правните основания за размяната и твърдят, че тя може да противоречи на международни договори и на българското законодателство. Те се позовават на спогодбата „Моллов–Кафандарис“ от 1925 г., Парижкия мирен договор от 1947 г. и Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г., като настояват за публично изясняване на правния статут на предадените предмети.

В писмото се изразяват и съмнения относно произхода на част от артефактите. Като конкретен пример е посочена мощехранителница на св. Матрона Константинополска, за която авторите твърдят, че произхожда от църквата „Св. Климент“ в Охрид, а не от манастирите в Гърция, към които са отправени претенции. Според тях архивни документи и научни публикации подкрепят тази версия, но не са били взети предвид при избора на предметите за размяна.

Подписалите обръщат внимание и на историческия контекст, като посочват, че част от реликвите и ръкописите са били пренесени в България по време на Първата световна война от учени, натоварени със задачата да ги спасят от унищожение в зоните на бойните действия. Те настояват държавата да постави и въпроса за български културни ценности, които според тях са били изнесени от български територии и се съхраняват в гръцки музеи и църкви.

Авторите предупреждават и за възможни последващи претенции към други културни ценности и ръкописи, съхранявани в България. В тази връзка те поставят въпроса дали настоящата размяна може да се превърне в прецедент за бъдещи искания от гръцки институции, Вселенската патриаршия или други държави.

Сред основните искания в писмото са да бъдат оповестени имената на членовете на комисията, определила кои предмети да бъдат предадени, пълният списък на артефактите, протоколите за износ и всички клаузи на споразумението с Гърция. Подписалите настояват също да се изясни дали останките, представяни като принадлежащи на цар Самуил и семейството му, ще останат постоянно в България.

Те искат да бъдат публикувани в пълен текст лабораторните доклади от изследванията на костите, извършени в Гърция и Бон, както и заданията към лабораториите. Настоява се и за радиовъглеродно датиране на костния материал и химико-технологичен анализ на златовезаната тъкан, открита в гроба на остров „Св. Ахил“.

Писмото е адресирано до президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, министрите на културата и образованието, председателя на парламентарната комисия по култура, Светия синод на Българската православна църква и академичната общност.

Подписалите настояват за публични отговори и независими експертизи, преди да бъде направена окончателна оценка на правните, историческите и научните основания за размяната.