Сигурността в Черно море – зона на пряк сблъсък във войната на Русия срещу Украйна, е сложен въпрос поради редица причини, но два инцидента от последните дни подчертаха колко нестабилна е ситуацията там, пише Дойче Веле в статия по темата. В нея се акцентира на това, че България изглежда като слабо звено в отбраната на Европа срещу влиянието на Русия.

На 6 октомври дронове поразиха два товарни кораба – „Алфа Уатан“ (Alfa Watan) и "Ейбъл" (Able), в изключителната икономическа зона на България в Черно море.

Корабът „Алфа Уатан“ потъна, а екипажът му не беше открит. България проведе издирвателно-спасителна операция, която беше прекратена в сряда сутринта.

Екипажът на повредения кораб "Ейбъл" беше спасен от преминаващ български плавателен съд. Двама членове на екипажа бяха откарани във Военноморска болница във Варна.

Ден по-рано друг товарен кораб, "Рояд Мамадов" (Royad Mammadov), беше поразен от дрон и потъна край бреговете на Румъния, като при инцидента загинаха двама членове на екипажа.

Това не са изолирани случаи. През последните месеци бяха извършени множество нападения срещу товарни кораби, превозващи зърно от Украйна.

В резултат на това все по-често се поставя под съмнение схващането, че западната част на Черно море – районът край бреговете на България и Румъния,е сравнително безопасна, пише немското издание.

„Черноморският фронт очевидно се разширява и вече не бива да гледаме единствено към Балтийско море като към потенциално място за ескалация и агресивни действия“, заяви Руслан Трад, експерт по глобална сигурност и сътрудник в Лабораторията за дигитални криминалистични изследвания (DFRLab) към Атлантическия съвет.

Българският президент Румен Радев омаловажи атаката срещу корабите, като отбеляза, че в Черно море постоянно потъват плавателни съдове и че нападенията с дронове във вторник „вероятно не са най-сериозният инцидент“.

Българското правителство определи атаката срещу двата кораба във вторник като „абсолютно недопустимо нарушение на международното право“, но се въздържа да призове Русия да прекрати войната си срещу Украйна.

Украинският президент Володимир Зеленски, от своя страна, беше категоричен. Той заяви, че украинските военни са уверили България, че не носят отговорност за атаката, и посочи директно Русия като извършител. След заседание на Съвета за национална сигурност в сряда беше публикувана декларация, в която отново не се посочваше източникът на заплахата в Черно море.

Радев заяви, че товарът и посоката на движение на корабите „логически погледнато“ дават основания за хипотеза, сочеща към Русия, но подчерта, че липсват конкретни доказателства. Той също така опроверга Зеленски, като заяви, че такъв разговор не се е състоял.

По-рано той каза, че „ако войната не бъде прекратена своевременно, тя ще продължи да се разраства“.

В същия дух заместник-министърът на външните работи на България Велислава Петрова заяви, че „трябва да подкрепим всички възможни дипломатически усилия за прекратяване на тази война“.

Отказът да се заяви ясно, че именно руската агресия излага региона на риск, не е новост за администрацията на Радев.

Дали България е „слабо звено“ в европейската отбрана?

Според Румена Филипова, председател на Института за глобални анализи, това е пример за това как България изглежда като слабо звено в отбраната на Европа срещу злонамереното влияние на Русия и Китай.

„Тази слабост произтича от липсата на сериозен институционален отговор на хибридни атаки от всякакъв вид, отсъствието на подходящи мерки и общата тенденция за омаловажаване на инцидентите“, каза тя пред Дойче Веле.

„Извършителят не се назовава изрично, въпреки че партньорите ни в Европейския съюз и НАТО вече отправиха множество предупреждения за това какви агресивни стъпки би могла да предприеме Русия срещу Европа“, отбеляза тя.

Според Филипова реториката на българското правителство за мир – без реално да се уточняват условията или последиците за сигурността на Украйна и Европа, е демонстрация на снизходителност към Москва и повдига въпроса за геополитическата ориентация на София.

Липса на неоспорими доказателства

Един от оцелелите членове на екипажа на кораба „Ейбъл“ е заявил, че според него става въпрос за руски удар, тъй като корабът е превозвал украинско зърно.

Трад, експерт по глобална сигурност, посочва, че показанията на члена на екипажа представляват хипотеза на очевидец, а не неоспоримо доказателство. „Логиката на мотивите обаче сочи към Русия, тъй като тя е държавата, която системно застрашава корабоплаването към украинските пристанища“, заяви той пред германската медия и добави: „Докато не бъдат оповестени по-конкретни данни, най-точното определение е ‚вероятна, но недоказана руска отговорност‘, без да се изключват и други възможности.“

Трад също така отбеляза, че българските институции нямат опит в установяването на произхода на морски дронове в изключителната икономическа зона на България. „Когато ситуацията е неясна, най-сигурната институционална реакция е да не се казва нищо, докато не се постигне сигурност“, каза той. „Това е предпазливост, но е и политически избор.“

Икономически последици

Не следва да се очаква пряк военен отговор или задействане на Член 5 от договора на НАТО, който гарантира колективна отбрана в случай на нападение срещу някоя от страните членки.

Изключителната икономическа зона на България в Черно море не представлява българска суверенна територия и съответно ударите по кораби в тази зона не се считат за пряко нападение срещу България – или срещу Румъния, в случая с кораба „Рояд Мамадов“.

Въпреки това, според Трад тези три инцидента разбиват илюзията, че западната част на Черно море е безопасна зона поради разстоянието до фронтовата линия в Украйна.

„Това ще засили натиска за по-строг морски мониторинг, по-добри способности за противоминни действия, координация между бреговите служби за сигурност и обмен на разузнавателна информация между съюзниците“, каза той.

„Реалният ефект ще бъде затягане на режима на корабоплаване: по-строги препоръки за маршрутите, по-високи застрахователни премии и по-големи трудности при наемането на екипажи. Могат да се очакват и икономически последици за местния бизнес – представете си какво би означавало това за рибарите, ако трябва постоянно да остават в пристанищата поради страх от нови атаки. Именно това е целеният ефект от подобни удари“, добави той.

Румена Филипова смята, че макар Румъния, България и Турция да са подсилили своята Черноморска оперативна група за противоминни действия (MCM Black Sea) по време на тазгодишната среща на върха на НАТО в Анкара, това не е достатъчно.

Тя посочва, че съществуват много по-сериозни пропуски във военноморските отбранителни способности: „Необходима е по-добра модернизация на българските военноморски сили и много по-тясна координация – особено с Румъния. Въпреки това, повече от десетилетие българските власти омаловажават или пренебрегват идеята за изграждане на съвместни сили за военноморска отбрана и координация, като тази тенденция се запазва и днес“, каза тя.

Лостовете за влияние на Турция и ролята на Китай

Друг въпрос е как Турция ще реагира на последните събития. И трите кораба са били собственост на турски фирми, а част от членовете на екипажите са били турски граждани. В сряда турският президент Реджеп Тайип Ердоган разговаря с руския президент Владимир Путин относно сигурността на корабоплаването в Черно море. Трад отбелязва, че Анкара разполага с няколко лоста за влияние в Черно море: контрола върху проливите съгласно Конвенцията от Монтрьо, най-големия флот в Черно море и ролята си на посредник между Москва и Киев.

„Реалистичен сценарий е засилването на дипломатическите усилия, координацията с Букурещ и София, както и оказването на натиск за осигуряване на безопасно корабоплаване – вероятно в рамките на съществуващото тристранно сътрудничество за противодействие на минната заплаха. Ако се установи, че турски граждани са загинали при умишлена атака, позицията на Анкара може да стане значително по-твърда“, каза той.

Филипова смята, че сигурността в Черно море вече се възприема като ключов въпрос – не само за региона, но и за НАТО като цяло.

Според нея липсва достатъчна координация между страните в региона, което означава, че евентуалните ответни действия срещу заплахи не се предприемат от единен фронт – нещо, което според нея трябва спешно да се промени.

Филипова посочва, че влиянието на Китай в региона и връзката му с Русия са още един важен фактор.

„Виждаме не само конкретната военна заплаха от страна на Русия, но и по-незабележима заплаха от Китай, която рядко се обсъжда публично. Пекин обаче се опитва да придобие стратегически активи в пристанищата, като по този начин си осигурява влияние както върху търговията, така и върху критичната инфраструктура“, каза тя. „Предвид тясното сътрудничество между Китай и Русия, това представлява двойна заплаха за Черноморския регион.“