На 14 май тази година отбелязваме Европейския ден за информираност за инсулта. По данни на Световната здравна организация (СЗО) един от всеки четирима възрастни е застрашен от инсулт. Той може да е смъртоносен или инвалидизиращ, като променя живота не само на пострадалия, а и на неговите близки. Хората, засегнати от инсулт, живеят с последствията от него – здравословни, социални и финансови. Затова е важно да се знае, че инсултът е предотвратим и лечим, а неговата тежест, включително и на дългосрочните му последствия, може да бъде намалена.

В България всеки месец средно 4000 души получават инсулт, съобщават от здравното министерство.

Тази диагноза е и сред най-честите причини за смъртност в страната – сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания представляват общо 59.8% от смъртните случаите за 2023 г. Затова, с Декларация, подписана през 2021 г. в Министерството на здравеопазването, страната ни се присъедини към усилията на ЕС за предприемане на мерки, целящи постигане на четири основни цели до 2030 г.: намаляване броя на инсултите с 10%; над 90% от пациентите с инсулт да получават бързо и адекватно лечение в специализирано болнично звено; прилагане на национална политика за борба с инсулт, която обхваща цялата верига от медицински действия и грижи – от първичната превенция до живота след инсулт и създаване на политики за насърчаване на населението за здравословен начин на живот.

Мерки за всяка една от поставените цели и в изпълнение на поетите ангажименти, са заложени в Националната здравна стратегия 2030. Стратегическият документ поставя акцент върху политиките за подобряване на възможностите за лечение на мозъчно-съдовите болести. Предвидени са и дейности по промоция на здраве, насърчаване на здравословното хранене и физическата активност, намаляване на рисковите фактори. Ключова мярка е и въвеждането на здравно образование на децата и учениците.

Друг основен фокус е осигуряването на достъп до съвременна диагностика и лечение в специализирани структури за лечение на инсулт и до персонализирана рехабилитация и вторична профилактика. За целта МЗ работи върху създаването на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови центрове за диагностика и лечение („stroke“ центрове) на територията на страната, които да осигурят интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на инсулти и други мозъчно-съдови заболявания, както и следдипломно обучение на специалисти в областта на ендоваскуларното лечение. Създаването на тази мрежа ще бъде подкрепено чрез механизмите за финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост.



Успехът в борбата с инсулта изисква съвместни действия на институциите, научните организации, медицинските специалисти, неправителствени и други организации. Затова Министерството на здравеопазването ще продължи да реализира и да подкрепя инициативи на Българското дружество по неврология и други научни дружества за повишаване информираността на населението относно превенцията и профилактиката на инсулта, симптомите и необходимостта от бърза реакция, като същевременно ще работи за създаването на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови центрове за диагностика и лечение и съвременни рехабилитационни грижи за пациентите.