Приемане на нова методика за обследване на тежките пътни инциденти, бързо и ефективно събиране на наложени санкции, одитите за пътна безопасност да обхванат всички републикански и общински пътища, създаване на публичен регистрационен режим на фирмите, извършващи сервизна дейност. Това са част от препоръките в Доклада за състоянието на безопасността на движението по пътищата в Република България, научи Moreto.net

Подобряване на събираемостта и съкращаване на сроковете за връчване на наложени санкции по Закона за движение по пътищата. Отказ на административни услуги от всички институции при неплатени задължения и проверка на гражданите (в това число чуждестранни) на изходните ГКПП за наличие на наложени с електронен фиш глоби. Оборудване на патрулните автомобили на Пътна полиция с ПОС терминали с възможност за заплащане на санкции на място. Това са част от препоръките в частта „Контролна дейност“ в анализа. Основният извод на държавната агенция е, че в момента процедурата по установяване, връчване и налагане на наказание, както и събираемост на съответните глоби и/или имуществени санкции, води до неизпълнение на основната функция на административно-наказателната отговорност– превенцията. В тази връзка са подготвени изменения в Закона за движение по пътищата, които ще въведат новите елементи, като становището на ДАБДП е, че те трябва да бъдат приети приоритетно. Разширяване на пътните участъци с контрол от автоматизирани технически средства и приоритетно пълно обезпечение с тях на участъка София – Пловдив от АМ „Тракия“ е друг индикиран приоритет.

В глобален мащаб, по данни на СЗО приблизително 1,35 милиона души загиват всяка година в резултат на пътнотранспортни произшествия, което, освен огромната човешка трагедия, струва на страните и средно 3% от брутния им вътрешен продукт. На европейско ниво, през изминалите десетилетия безопасността на пътя се подобрява значително, но въпреки това броят на смъртните случаи и нараняванията все още е твърде висок. Те засягат не само пострадалите, но и цялото обществото, като социално-икономическите разходи в ЕС възлизат на около 120 милиарда евро годишно. В световен мащаб ПТП са основната причина за смъртност сред младежите на възраст между 15 и 29 години. От 2010 г. средногодишното намаление на броя на загиналите по пътищата на ЕС е 2,8%, което е в пъти под заложените цели. Трудностите, свързани с намаляване на травматизма с планираните темпове, за съжаление са валидни и за България. Затова бяха изследвани в цялост елементите, които оказват влияние на безопасността на движението по пътищата: законодателство; поведението на участниците в движението; пътната инфраструктура; контрола; автомобилния парк и веригата на спешната помощ, като са набелязани и конкретни мерки за всеки от тях.

Според годишните отчети на Пътна полиция около 96% от инцидентите в страната са резултат от грешка на водача. Тези данни, обаче почиват на предварителния оглед на мястото на произшествието. Липсва информация от авто-техническите експертизи при формиране на данните и също така достатъчно обследване от гледна точка на причините довели до пътно-транспортното произшествие. В тази връзка се предвижда изготвяне на единна нова методика за обследване на тежките пътни инциденти, в която да се отчитат много повече елементи. При особено тежки инциденти те да се обследват от специалисти от различни области – пътни полицаи, инженери, експерти по пътна безопасност и др. Водещо да бъде не установяване на вина, а дефицитите свързани с: поведението на водача, изправността на превозното средство, състоянието на инфраструктурата, метеорологичната обстановка и т.н., за да се види причината или проблема за настъпването на ПТП и той да бъде своевременно отстранен. Предвижда се и в огледите на пътните инциденти да започне да се отбелязва дали превозното средство е с ляв или десен волан, за да се изследва влиянието на превозните средства за обратно движение.

Одитите за пътна безопасност да обхванат всички републикански и общински пътища. Това е друг основен приоритет в частта „Пътна инфраструктура“. В момента това изискване се прилага само за магистралите. По темата вече се работи, а България може да бъде една от първите страни-членки, в които ще бъдат транспонирана разпоредбите на европейската директива, с която се разширява обхвата на тези одити. Анализът констатира, че през последните 10 години се отбелязва интензивно развитие в областта на пътното строителство. Все още, обаче, по-голямата част от мрежата остава изградена преди повече от 20 години и въпреки предприетите през последните години мерки, подобрението на цялостното състояние на пътищата не е достигнало желаното ниво. За 2018 г. са установени 77 участъка с концентрация на ПТП по републиканските пътища, на които следва да се предприемат допълнителни мерки по отношение на техническо им състояние, се посочва в доклада. Разработване на интерактивна карта с информация за тях и въвеждане на повече интелигентни транспортни системи, са сред другите приоритети за подобряване на безопасността по пътищата.

Разширяване на възможностите за оказване на първа долекарска помощ и оборудване на патрулните автомобили на Пътна полиция с чанти за първа помощ. Това се препоръчва по отношение на състоянието и възможностите на спасителната верига у нас. Констатирано е, че по обективни и субективни причини (отдалеченост, образуване на задръстване заради инцидент и др.) в редица случаи екипите на Спешна помощ не успява да достигнат до мястото на пътнотранспортно произшествие, съгласно заложените ѝ критерии за отзоваване на получен сигнал. Според държавната агенция по пътна безопасност този дефицитите трябва да бъдат преодолени както с по-добра материална обезпеченост и планиране на локациите на екипите, но и с последователна работа за разширяване на възможностите за оказване на първа долекарска помощ. Препоръчва се всички шофьори в институции и общини да минават периодичен курс по първа помощ, а с децата да се работи от ранна възраст в тази посока.

Най-честите технически неизправности, които водят до произшествие са спукване на гума и повреда в спирачната уредба. Това е заключението в частта „Превозни средства“, като основната препоръка е последователна работа за гарантиране на техническата им изправност. Основна насока на работата на агенцията в бъдеще е да мотивира собствениците на автомобили да настояват годишните технически прегледи реално да установяват изправността на автомобила. Предлага се и създаване на публичен регистрационен режим на фирмите, извършващи сервизна дейност. По този начин ще се промени подхода – вместо да се въвежда допълнителен контрол към извършващите тази дейност да се даде възможност на хората да вземат информиран избор къде да поддържат превозното си средство.