Основният мотив за отмяна на заповедта е, че не е ясно точното местоположение на строежа. В документа е посочен държавен имот, в който действително няма такава ограда. Според приета от съда експертиза въпросните шумоизолиращи пана се намират в друг съседен имот, който е общинска собственост и който обаче не е предмет на въпросната заповед.
Производството е образувано по жалба на „Сий парк“ ООД и на „Бриз вю“ ООД. Общинските инспектори, проверили обекта на място по сигнал на граждани през август 2023 година, приели като собственици на оградата двете дружества. Именно на тях е разпоредено впоследствие със заповед премахване на „строеж „Непрозрачна звукоизолираща ограда“, намиращ се в имот държавна частна собственост с начин на трайно ползване „обществен селищен парк, градина“.
Жалбоподателите твърдят, че оспорената заповед е незаконосъобразна и е издадена от лице без правомощия да издава такива заповеди. Твърди се, че само кметът на съответната община има правомощията да издава заповеди за премахване на строежи от IV до VI категория. Изтъква се, че за да са адресати на оспорения акт, дружествата – жалбоподатели следва да са или собственици на терена, или да са лица с ограничени вещни права върху терена, или извършители на незаконния строеж, спрямо които да се създаде задължение за премахване на незаконния строеж. Посочва се, че двете дружества не са нито собственици на терена, в който е изградена звукоизолираща ограда, нито са лица с ограничени вещи права, а още по-малко са извършили на строежа.
По искане на дружествата – жалбоподатели е назначена, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че строеж, представляващ „Непрозрачна звукоизолираща ограда“ е изграден в имот общинска собственост с начин на трайно ползване „Първостепенна улица“. Вещото лице е извършило оглед на място на 14.03.2024 г., като е констатирало, че изградената шумоизолираща ограда е с дължина 295.10 м. Посочено е, че имотът от заповедта е публична държавна собственост и в него няма изградена „Непрозрачна шумоизолираща ограда“.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание е установено, че между двата имота има денивелация, като единият е разположен по-ниско от другия, където е построена оградата. Самата ограда е поставена върху фундамента на парапета, който огражда пътя и е построен през 1972 г.
Съдът приема съдебно-техническата експертиза за компетентно изготвена.
В крайна сметка съдът намира жалбата на двете дружества за основателна, но не защото заповедта е издадена от некомпетентен орган или в нарушение на правилата.
Съдът мотивира решението си с това, че липсва точно и ясно описание на подлежащия на премахване обект, което пък води „до невъзможност за определяне предмета на незаконно строителство, както и на относимите за него правнорелевантни факти и норми. Допуснатото неточно и неясно описание на незаконния строеж, в това число и негово местоположение, представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.“, посочва съдът.
Освен че отменя заповедта съдът отрежда Общината да плати близо 7000 лева на двете дружества за направените разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок.