Тя се приема за най-тежката в историята на ядрената енергетика, като наред с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година е едното от 2-те събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития. Около 200 хил. души са евакуирани от родните си места.
На 26 април 1986 г. в 1.23 ч. става най-голямата ядрена авария в света, която засяга и България. Тя се случва в помещението на четвърти блок на Чернобилската АЕЦ в Украйна, тогава част от Съветския съюз. Това е най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, като близо 60% от радиоктивните отпадъци падат на територията на Беларус. Основна причина за аварията е човешкият фактор. За 25 април 1986 г. е било планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата. В 1,06 ч. на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванайсет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала. В 0,28 часа на 26 април е стигната мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата. Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1,24 ч. се взривява горната част на реактора. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока.
Стотици хиляди души са евакуирани от зоната на бедствието. Според доклад на ООН за 1995 г. броят на пряко и косвено пострадалите от аварията в Чернобилската АЕЦ е 9 милиона души. Около 0.1% от населението на земята е пряко засегнато и около 1% е косвено засегнато от аварията. В Русия хиляди деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза,директен ефект на Чернобилската авария. По официални данни от взрива са пострадали 2,5 млн. украинци, сред тях около 300 000 т. нар. ликвидатори - пожарникари и други, участвали в първоначалното ликвидиране на последиците. След катастрофата 230 000 души бяха изселени от заразената територия. Същият тип „черноболски" рак се наблюдава в цяла Европа. Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието й.
Строежът на централата е започнал през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип cernobil_vzrivреактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време (през 70-те години най-мощният реактор ВВЕР произвеждан в СССР е ВВЕР-440 (440 MWе), а най-мощните реактори РБМК са били РБМК-1000 (1000 MWe)). Над 600 000 запасняци, военни, и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички рискови проблеми (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на риска радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст а 200 000 са обявени за инвалиди. Неопределено количество хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България и Франция) да отрекат инцидента, или това че радиоактивен прах има в атмосферата им. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките правени през 70-те години.
На 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това учение е продиктувано донякъде от един инцидент станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия тип РБМК реактор. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.
В конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК обаче има допуснати редица грешки, една от които се оказва фатална. В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голям взрив. Този взрив изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупва охладителните тръби и разрушава част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се възпламенява. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от пожара, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.
Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус. Радиационното замърсяване засяга територията на 17 държави, включително и България. У нас информацията за случилото е оповестена със закъснение от няколко дни.
Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. СССР, а след разпадането му – Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.
В първите часове от зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят. Веднага са приети в болница 213 души, от които умират 31. 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са били пожарникари и спасители, опитващи се да овладеят аварията, неуведомени за опасността от радиоактивен пушек.
Над 600 000 запасняци, военни и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в опасната зона през първите 6 месеца.
Само на базата на тази статистика можем да си направим извода, че между 0,05% и 0,1% от населението на Земята е пряко засегнато и около 1% е косвено засегнато от аварията. Това идва само да ни напомни какви биха били ефектите от дори малка ядрена война.
Непосредствените жертви в чернобилската АЕЦ са 30 - работници в централа, загинали при експлозията или в резултат на остра лъчева болест в първите няколко месеца, пожарникари и спасители.
Изпратените за потушаване на възникналия при експлозията пожар и за почистване на зоната около 600 000 ликвидатори са изложени на високи равнища на радиация с минимална защита.
Вследствие на радиационно облъчване умират 4000 души. Облъчени с радиация са 8,4 млн. души в Беларус, Украйна и Русия. Най-малко 100 000 души умират от ракови заболявания, нарушения на имунната система, сърдечни болести и други вредни въздействия на радиационното заразяване.
Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км - със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, които са с период на полуразпад съответно 30 и 28 години. Изхвърлената в атмосферата радиация е с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тези, пуснати над японските градове Хирошима и Нагасаки през август 1945 г. Чернобилската АЕЦ е окончателно затворена на 15 декември 2000 г.