Анализ на Института за пътна безопасност показва, че от началото на годината до 10 май жертвите от ПТП са намалели с 27%, или 42 души по-малко са загиналите спрямо същия период на 2023 г.

При преглед на статистическата информация за периода 2010 г. - 2024 г. се констатира, че такива големи намаления на жертвите от ПТП са се случвали през 2012 г. и 2020 г. съответно с 23% и 28%. Всеки път след драстичното намаляване на жертвите се констатира висок ръст на пътнотранспортния травматизъм. Затова е необходимо да се извърши задълбочен анализ на причините, водещи до тези катаклизми, определящи транспортната система на България като нестабилна, с висок риск от настъпване на тежки ПТП.

Пътнотранспортният травматизъм се влияе от степента на безопасност на пътищата и автомобилите, както и от поведението на участниците в движението. Има и друг фактор, определящ риска от настъпване на ПТП - брой пътувания за единица време. Безусловно пътищата и автомобилите стават по-безопасни, но това са еволюционни процеси развиващи се С десетки години, което изключва този фактор от тези, които са довели до за намаляване на жертвите от ПТП за кратък период.

В друго свое изследване Институтът за пътна безопасност констатира, че за последните три години (2022-2023 г.) пътищата в България са станали по-опасни поради липса на поддръжка, високи нива на корупция и политическата нестабилност. Драстично намаляване на броя пътувания са констатирани през 2020 г., като през първите пет месеца намалението достига до 70%. В същия период не са предприети законодателни или други действия за промяна на поведението на участниците в движението. Обосновано можем да заключим, че през 2020 г. високият спад на жертвите се дължи на същественото намаление на брой пътувания.

През 2012 г. е констатиран спад на жертвите спрямо 2010 г. с 23%. В този период са извършени „революционни“ законодателни промени: започва издаването на електроните фишове; за пръв път в България започва използването на камери за скорост. В този период родители загубили своите деца при ПТП създават фондация „Безопасни улици от Валя“, чрез която упражняват обществен натиск върху отговорните институции. Участниците в движението се респектират от нововъведения контрол на движението, активното публично говорене по темата, както и от повишения размер на глобите и променят поведението си като започват да се съобразяват с ограниченията на скоростта. Две години по-късно обаче се констатира, че законодателните промени не са ефективни, а административният процес често се шиканира. През 2015 г. се установява ръст на загиналите от ПТП с 17% и те достигат до 708 души.

Какво се случи през 2023 г., за да констатираме отново рекорден спад на жертвите от ПТП?

Като и през 2012 г. са приети „революционни“ законодателни промени: конфискация на МПС; уведомяване/връчване на електронни фишове и наказателни постановления чрез SMS по мобилен телефон. От началото на годината са уведомени около 600 000 водачи на МПС за извършените от тях нарушения. Това нововъведение отново е въздействало основно върху нарушителите на скоростния режим по пътищата. Общественият натиск, също като през 2012 г., е изключително висок.

Експертите на Института за пътна безопасност намират, че ситуацията от 2012 г. се повторя и е въпрос на време да се намерят вратички за заобикаляне и неспазване на закона. Народното събрание не се вслуша в становищата на различни НПО и юристи, че извършените промени в дългосрочен план ще претърпят провал. Прогнозираме, че без коригиращи действия от страна на Министерския съвет и отговорните институции отново предстои драстично увеличаване на жертвите от ПТП, което се надяваме да не бъде допуснато.