В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя - възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди иудейския празник Пасха. Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. То и днес ни уверява в божествената сила на Бог Син, в Неговото възкресение, и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите.
Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да Го убие. Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.
Богослужението на Лазаровден се отличава с необикновена проникновеност и значимост. Лазаровата събота е пасхално тържество - единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) богослужба не е в неделя.
В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот, пише Hera.bg. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден – Цветница.
Най-характерният български обичай на този ден е Лазаруването. В същността си той е посветителски обред, през които трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило. Момичетата облечени в невестини дрехи взети на заем, ходят от къща на къща и пеят за женитба, любов, здраве и плодородие. Интересното е, че лазарските песни се изпълняват единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод. Обичаят завършва на другата сутрин с ритуала „кумичене”, при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа се обявява за кумица и останалите й отдават почит през цялата година.
На пръв поглед е трудно да намерим връзката между чудото на възкресението и Лазаруването. В народното мислене обаче този посветителски обред е символична смърт и прераждане на детето в жена. От този ден нататък девойката има нов социален статус и вече може да си избира годеник, както и от друга страна, да бъде искана за невеста.
Имен ден празнуват Лазар, Лазарина, Лазо, Лачо, Лъчезар.