В основата на драматургията на мюзикъла „Дух“ от Дейв Стюарт и Глен Балард, е заложена една вълнуваща и необикновена любовна история. Тя е базирана на хитовия, едноименен фентъзи филм от 90-те години на 20 век.
Днес в 21 век, проблематиката продължава да провокира интелекта и чувствителността на съвременния човек, в не по-малка степен. Провокира разум и чувства, религиозност и атеизъм, задава въпроси и търси отговори. Това е така, защото любовната история надхвърля нашето измерение. Тя надскача стандартните граници на нашите взаимоотношения и възприятия. Противопоставя прошка и отмъщение, сила и безпомощност, материя и духовност.
Какво е Любовта и какви са нейните граници? Какво място й е отредено в съвременния дигитален, материалистичен свят? Какво се случва след смъртта и тя краят ли е?
Често ли си задаваме тези въпроси днес? Увлечени в надпреварата за материално благополучие и обществен престиж, вкопчени във формулата на успеха „пари – стока - пари прим“, забравяме, че като Човеци имаме други цели и задачи в този живот. Забравяме, че Любовта, като една от най-висшите сили, трябва да е водеща в нашите постъпки и избори. Само чувства като състрадание, емпатия, приятелство, грижа, вяра, са способни да ни освободят от клопката на матрицата на ежедневието и да ни направят по-извисени и космополитни. Трудно казваме „Обичам те“, Приятелството е нищожно спрямо собствените амбиции, живеем с мисълта за Утре, а Днес пропускаме важни моменти… Ами ако няма Утре?
Основният проблем, заложен в концепцията на нашата постановка, е и генерален проблем на нашето съвремие - Балансът между Материя и Дух. От този баланс зависи, кой какъв живот води и какви избори прави. Концептуално разработения декор и мапинг на сценографа и визуален артист Петко Танчев, въвежда зрителя в студения и безкомпромисен свят на парите и позволява бързо да се пренася действието от сцена в сцена. Костюмите на Ася Стоименова, хореографията на Надя Димокова и светлинните решения на Даниел Йовков допълват общата визия, пресъздават динамиката на нашето съвремие и подчертават основната проблематика. Диригентът Страцимир Павлов разгръща умело музикалната партитура, в която едновременно се съчетават и контрастират лирични, комедийни и хорър елементи.
Действието в мюзикъла се развива в днешно време. Главните герои – Сам, Моли и Карл са образовани, успяващи млади хора на около 30 години. Те имат мечти, искат повече от живота, имат своите качества и недостатъци. Те са истински, пълнокръвни персонажи , които можем да срещнем всеки ден на улицата или пък… сме самите тях. Богатата драматургия и напрегнатия сюжет ни среща и с образа на Ода Мей Браун – духовен съветник и контактьор, както важно и със тежест се представя сама тя. Мамейки хората, че може да разговаря с духове, тя наистина започва да ги чува, от което произтичат редица комедийни ситуации. Лесната разпознаваемост и проекция на образите засилва въздействието на мюзикъла, а с това и зададените въпроси намират по - лесно своите отговори.
Богатата проблематика, съчетана с прекрасната и силно въздействаща музика, превръща мюзикъла „Дух“ в безспорен бестселър на една от най-запомнящите се любовни истории.
Днес в 21 век, проблематиката продължава да провокира интелекта и чувствителността на съвременния човек, в не по-малка степен. Провокира разум и чувства, религиозност и атеизъм, задава въпроси и търси отговори. Това е така, защото любовната история надхвърля нашето измерение. Тя надскача стандартните граници на нашите взаимоотношения и възприятия. Противопоставя прошка и отмъщение, сила и безпомощност, материя и духовност.
Какво е Любовта и какви са нейните граници? Какво място й е отредено в съвременния дигитален, материалистичен свят? Какво се случва след смъртта и тя краят ли е?
Често ли си задаваме тези въпроси днес? Увлечени в надпреварата за материално благополучие и обществен престиж, вкопчени във формулата на успеха „пари – стока - пари прим“, забравяме, че като Човеци имаме други цели и задачи в този живот. Забравяме, че Любовта, като една от най-висшите сили, трябва да е водеща в нашите постъпки и избори. Само чувства като състрадание, емпатия, приятелство, грижа, вяра, са способни да ни освободят от клопката на матрицата на ежедневието и да ни направят по-извисени и космополитни. Трудно казваме „Обичам те“, Приятелството е нищожно спрямо собствените амбиции, живеем с мисълта за Утре, а Днес пропускаме важни моменти… Ами ако няма Утре?
Основният проблем, заложен в концепцията на нашата постановка, е и генерален проблем на нашето съвремие - Балансът между Материя и Дух. От този баланс зависи, кой какъв живот води и какви избори прави. Концептуално разработения декор и мапинг на сценографа и визуален артист Петко Танчев, въвежда зрителя в студения и безкомпромисен свят на парите и позволява бързо да се пренася действието от сцена в сцена. Костюмите на Ася Стоименова, хореографията на Надя Димокова и светлинните решения на Даниел Йовков допълват общата визия, пресъздават динамиката на нашето съвремие и подчертават основната проблематика. Диригентът Страцимир Павлов разгръща умело музикалната партитура, в която едновременно се съчетават и контрастират лирични, комедийни и хорър елементи.
Действието в мюзикъла се развива в днешно време. Главните герои – Сам, Моли и Карл са образовани, успяващи млади хора на около 30 години. Те имат мечти, искат повече от живота, имат своите качества и недостатъци. Те са истински, пълнокръвни персонажи , които можем да срещнем всеки ден на улицата или пък… сме самите тях. Богатата драматургия и напрегнатия сюжет ни среща и с образа на Ода Мей Браун – духовен съветник и контактьор, както важно и със тежест се представя сама тя. Мамейки хората, че може да разговаря с духове, тя наистина започва да ги чува, от което произтичат редица комедийни ситуации. Лесната разпознаваемост и проекция на образите засилва въздействието на мюзикъла, а с това и зададените въпроси намират по - лесно своите отговори.
Богатата проблематика, съчетана с прекрасната и силно въздействаща музика, превръща мюзикъла „Дух“ в безспорен бестселър на една от най-запомнящите се любовни истории.
Предпремиерата на "Дух" предстои на 5, 6 април, 19.00, Държавна опера - Варна.
Премиерата е планирана за 17 юли, 21.00, Опера в Летния театър - Варна 2024.
ДУХ
Мюзикъл от Дейв Стюарт и Глен Балард
Музика Дейв Стюарт и Глен Балард
Либрето Дейв Стюарт, Глен Балард и Брус Джоел Рубин
Превод Жени Гундашева
Режисьор-постановчик Сребрина Соколова
Диригент-постановчик Страцимир Павлов
Сценограф и визуален артист Петко Танчев
Костюмограф Ася Стоименова
Хореограф Надя Димокова
Светлинен дизайнер Даниел Йовков
В главните роли:
САМ УИТ - Виктор Ибришимов, Калоян Николов
МОЛИ ДЖЕНСЪН - Лилия Илиева – Михайлова, Валерия Василенко
КАРЛ БРУНЪР - Велин Михайлов, Нейчо Петров – Реджи
ОДА МЕЙ БРАУН - Милица Гладнишка
Оркестър и балет на Държавна опера Варна
Новини - теми
Почина бележитият варненски художник Венцеслав Антонов
Ремонтират бившите барутни погреби във Варна, днес познати като ReBonkers
Все още има утре: Филмът, който победи Барби в боксофиса в Италия
Отражения: Георги Миленов и Наталия Абаева с дебютна изложба скулптура и живопис във Варна
От есента започват представленията в ремонтирания филиал на театъра във Варна
Уникалният Дзукеро идва във Варна на 27 април
Представиха акцентите в програмата на ММФ „Варненско лято“
Пищна празнична програма за Тодоровден ни събира в Екопарк Варна
Примата на Шведския кралски балет Десислава Стоева-Вълев преди варненската премиера на „Надежда за балет“ на 21 април: Почувствайте надеждата за балет чрез нашия танц
Автокино гледаме тази вечер във Варна
Търсят се дарения, за да продължат проучванията на Варненския халколитен некропол
Музика и танц се вплитат в „Цветен концерт“ днес във Варна
Осем личности и шест колектива са допуснати за награди „Варна“
Провадия – Солницата отваря врати през пролетните празници
Ето кои са номинираните за награда „Варна“ в областта на културата
RSS Новини