Броят на загиналите при нападението в концертната зала "Крокус сити хол" в Москва миналата седмица нарасна до 140, след като друга жертва почина в болница, съобщиха руски официални лица, цитирани от "Асошиейтед прес".

Този човек е един от петимата, които все още са хоспитализирани в „изключително тежко състояние“ и лекарите „направиха всичко възможно“, за да ги спасят, заяви руският здравен министър Михаил Мурашко.

Общо 80 души, ранени при атаката, остават в лечебни заведения, допълни служителят, а други 205 са потърсили извънболнична медицинска помощ.

Масовото убийство в петък вечерта в Crocus City Hall, обширно място за пазаруване и развлечения в северозападните покрайнини на Москва, беше най-смъртоносната терористична атака на руска земя от близо 20 години. Най-малко четирима въоръжени мъже с автоматични пушки стреляха по хиляди посетители на концерта и подпалиха залата.

Филиал на групировката "Ислямска държава" пое отговорност за насилието, докато американското разузнаване заяви, че има информация, потвърждаваща, че групата е отговорна. Френският президент Еманюел Макрон каза, че Франция също разполага с разузнавателни данни, сочещи „организация на ИД“ като отговорна за атаката.

Федералната служба за сигурност на Русия или ФСБ съобщи, че е арестувала 11 души в деня след атаката, включително четирима заподозрени въоръжени нападатели. Четиримата мъже, идентифицирани като граждани на Таджикистан, се явиха в московски съд в неделя по обвинения в тероризъм и показаха следи от жесток побой. Единият изглеждаше едва в съзнание по време на изслушването.

Руските официални лица обаче настояват, че Украйна и Западът са имали роля , твърденията, които Киев категорично отрича. Украинският президент Володимир Зеленски обвини руския си колега Владимир Путин, че се опитва да нагнети ярост, докато силите му се бият в Украйна.

Шефът на ФСБ Александър Бортников също твърди, че западните шпионски служби може да са замесени. „Смятаме, че радикални ислямисти са подготвили акцията, а западните специални служби са я съдействали, а украинските специални служби са имали пряко участие в нея“, каза Бортников, без да дава подробности.

Той повтори твърдението на Путин, че четиримата стрелци са се опитвали да избягат в Украйна, когато са били арестувани, представяйки го като доказателство за предполагаемата намеса на Киев.

Но това твърдение беше леко подкопано от авторитарния президент на Беларус Александър Лукашенко, който каза във вторник, че заподозрените са се отправили към Украйна, защото се опасяват от строг контрол на границата с Беларус.

Групировката "Ислямска държава", която загуби голяма част от територията си след военните действия на Русия в Сирия след 2015 г., отдавна е насочена към Русия. През октомври 2015 г. бомба, поставена от ИД , свали руски самолет над Синайската пустиня, убивайки всички 224 души на борда, повечето от които руски летовници, завръщащи се от Египет.

Групата, която действа главно в Сирия и Ирак, но също и в Афганистан и Африка, също така е поела отговорност за няколко атаки в неспокойния Кавказ и други региони на Русия през последните години. Тя е вербувала бойци от Русия и други части на бившия Съветски съюз.

В понеделник Путин предупреди, че може да последват още атаки, като се твърди, че е възможно западно участие. Той не спомена предупреждението за възможна предстояща терористична атака, което САЩ споделиха поверително с Москва две седмици преди нападението.

Три дни преди атаката Путин осъди известието на посолството на САЩ от 7 март, призоваващо американците да избягват тълпи в Москва, включително концерти, наричайки го опит да се изплашат руснаците и да се „изнудва“ Кремъл преди президентските избори.

Бортников каза, че Русия е благодарна за предупреждението, но го определи като много общо.