Китай ще се стреми да постигне икономически растеж от около 5% тази година и работи за трансформиране на модела си на развитие, ограничаване на свръхкапацитета в промишлеността, намаляване на рисковете в сектора на недвижимите имоти и съкращаване на разточителните разходи на местните власти, заяви премиерът Ли Цян, цитиран от Ройтерс.

Той представи първия си работен доклад на годишното заседание на Националния народен конгрес, законодателния орган на Китай, в Голямата зала на народите в Пекин.

Целта за растеж е подобна на миналогодишната, но за да я постигне, Китай ще трябва да въведе по-силни правителствени стимули, тъй като икономиката продължава да зависи от държавните инвестиции в инфраструктура, които доведоха до натрупването на планина от общински дългове.

Забавянето на възстановяването след края на кризата през изминалата година разкри дълбоките структурни дисбаланси в Китай - от слабото потребление на домакинствата до все по-ниската възвръщаемост на инвестициите, което предизвика призиви за нов модел на развитие.

Кризата с недвижимите имоти, задълбочаващата се дефлация, сривът на фондовия пазар и нарастващите дългови проблеми на местните власти увеличиха натиска върху китайските лидери да отговорят на тези призиви.

"Не бива да изпускаме от поглед най-лошите сценарии и трябва да сме добре подготвени за всички рискове и предизвикателства", заяви Ли Цян. "По-конкретно, трябва да продължим с трансформирането на модела на растеж, извършването на структурни корекции, подобряването на качеството и повишаването на ефективността."

Той не предостави веднага подробности за планираните промени.

Китайските акции компенсираха по-ранните си загуби и се търгуваха почти без промяна за деня, а юанът остана без изменение, което показва, че инвеститорите не са впечатлени от плановете за стимулиране и обещанията за реформи.

"Политиците изглеждат доволни от настоящата траектория", заяви Бен Бенет, инвестиционен стратег за Азиатско-тихоокеанския регион в Legal And General Investment Management, като добави, че икономическите цели са "според очакванията".

"Това е разочароващо за онези, които се надяваха на по-голям тласък... На думи има подкрепа за дълга на местните власти и сектора на недвижимите имоти, но е от ключово значение как това ще се прилага на практика."

При определянето на целта за растеж политиците "взеха предвид необходимостта от повишаване на заетостта и доходите, както и от предотвратяване и разсейване на рисковете", каза Ли Цян, като добави, че Китай възнамерява да има "активна" фискална позиция и "благоразумна" парична политика.

Китай планира бюджетен дефицит в размер на 3% от брутния вътрешен продукт, което е по-малко от ревизираните 3,8% през миналата година.

От решаващо значение е обаче, че страната планира да емитира специални свръхдългосрочни държавни облигации на стойност 1 трилион юана (139 млрд. долара), които не са включени в бюджета.

Това е едва четвъртата подобна продажба през последните 26 години, като последната е от 2020 г., когато властите емитираха облигации на стойност 1 трилион юана, за да покрият мерките за реакция срещу пандемията, припомня Bloomberg.

Китай има за цел да емитира такива свръхдългосрочни специални облигации в продължение на няколко последователни години, въпреки че докладът на Ли Цян не включва цел след 2024 г.

Квотата за емитиране на специални облигации за местните правителства е определена на 3,9 трлн. юана спрямо 3,8 трлн. юана през 2023 г.

Китай също така определи целта за потребителската инфлация на 3% и цели да създаде над 12 млн. работни места в градовете през тази година, като запази равнището на безработица на около 5,5%.

"Китайското правителство не иска да стимулира прекалено много икономиката, ... а също така иска да запази относително ниска задлъжнялост", каза Ся Цинцзие, професор по икономика в Пекинския университет.

Анализаторите очакват Китай да намали амбициите си за годишен растеж в бъдеще. Според прогнозите на Международния валутен фонд икономическият растеж на Китай ще бъде 4,6% през тази година, като в средносрочен план ще продължи да се забавя до около 3,5% през 2028 г.