В ситуация като тази, симптоми на базата на наши травматизми, сега излизат на преден план. Пандемията повдига старите ни непреработени страхове, липси, които не сме успели да преодолеем.

Това обясни в студиото на "Денят започва" по БНТ психоаналитикът проф. Орлин Тодоров.

Отричането е неадаптивен начин да се предпази психиката, като ти създава фалшива сигурност.

Днес е по-различно, отколкото през април. Днес всеки един от нас познава човек или хора, част от приятелското му обкръжение или от семейството му, които са засегнати от пандемията. Затова трябва да се отнасяме с по-голямо съчувствие, с по-голямо разбиране, категоричен е професорът.

Дистанцията създава чувство за вина, но все повече ще се появява и темата - "аз го заразих".

Така че, ако трябва да обобщим, ние не знаем какво става, но знаем, че се намираме в една травматична ситуация от гледна точка на психичното здраве, обясни проф. Тодоров.

Много е трудно за човешката психика да толерира неизбежното, неизвестното.

Много е важно да имаме здрава семейна среда, добра социална група, която да те подкрепя. Всеки трябва да намери своята опорна точка, препоръчва психоаналитикът.

Ние, хората, винаги имаме способност да трансформираме нещастието в нещо по-добро.

Моето предложение към всеки човек е да селектира отделно количеството информация, на което може да бъде излаган и да я подбира, обясни психоаналитикът.

Категорично - такъв вирус има. Той е сериозен. Време е хората да се пробудят от техните черупки. Сега например, най-лошото е да се страхуваш, че ще се заразиш. Не - трябва да спазваш всички необходими мерки, съвсем спокойно.

И още нещо, което е задължително в условията на пандемия - да обичаме някого.

Няма как без това, категоричен е психологът.