1641 г. – Ирландски католици от Ълстър се опитват да превземат Дъблинския замък, седалището на английското управление в Ирландия, за да предизвикат отстъпки за католиците.

1812 г. – Генерал Клод Франсоа дьо Мале започва заговор за свалянето на Наполеон, твърдейки, че императорът е умрял в Русия и че той сега е комендант на Париж.

1776 г. – 2 хиляди души загиват при изригване на вулкана Майон на Филипините.

1873 г. – Германската империя се присъединява към съюза между Руската империя и Австро-Унгария, с което се поставя началото на Съюза на тримата императори.

1893 г. – В Солун се създава Българо-македонският комитет – бъдещата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

1911 г. – Първо използване на авиация за военни цели: италиански пилот излита от Либия за разузнаване на турските позиции през Италианско-турската война.

1915 г. – България в Първата световна война: В хода на Нишката операция, Девета плевенска пехотна дивизия на Първа армия освобождава Ниш. (на картичката)

1939 г. – Съставено е 56 Правителство на България с министър-председател Георги Кьосеиванов, което подава оставка през февруари 1940 г.

1942 г. – Втората световна война: Начало на втората битката при Ел Аламейн. Британските войски начело с генерал Монтгомъри настъпват срещу германската армия на генерал Ервин Ромел в Египет.

1943 г. – Втората световна война: В концентрационния лагер Освиенцим избухва женско въстание, което е потушено и са разстреляни всички участнички.

1946 г. – Общото събрание на ООН е свикано за първи път в Ню Йорк.

1956 г. – Унгарското въстание започва като мирна студентска демонстрация в Будапеща до Унгарския парламент срещу съветската окупация, към която се присъединяват хиляди граждани, продължила до 4 ноември.

1954 г. – Страните от НАТО възстановяват суверенитета на Федерална република Германия и я присъединяват към пакта.

1955 г. – Южен Виетнам е провъзгласен за самостоятелна република.

1956 г. – В Будапеща студентски митинг прераства в революционен бунт срещу съветската окупация, продължил до 4 ноември. Унгарско въстание (1956)

1982 г. – Край Петрич е открит Националният парк-музей Самуилова крепост.

1983 г. – Ливанска гражданска война: ислямски терористи взривяват казарма с американски миротворци в Бейрут, като загиват 241 военни; същата сутрин е ударена и френска казарма, като загиват 58 военни.

1989 г. – С указ на президента Унгария е преименувана от Унгарска народна република на Република Унгария, с което страната скъсва с комунистическия си период.

1992 г. – Министър-председателят на Израел Бенджамин Нетаняху и палестинският лидер Ясер Арафат сключват договор „земя срещу мир“.

2001 г. – Обявена е първата версия на преносимото мултимедийно устройство iPod на Apple.

2002 г. – Започва кризата със заложниците в Театъра на Дубровка, Москва – по време на мюзикъла "Норд-ост" 41 чеченски бунтовници взимат около 800 заложници, освободени след 3 дни от силите за сигурност, при което загиват около 130 от тях.

2004 г. – Силно земетресение разтърсва Ниигата в северна Япония, загиват 35 души, 2200 са ранени и 85 000 остават без дом.

2010 г. – Излиза скандалната книга „Бандитската топлофикация“ на българския писател-сатирик Емил Измирлиев

2012 г. – В Исландия се провежда референдум за приемане на новата конституция редактирана от широки обществени слоеве на обществото. При 66% активност повече от 80% от гласувалите одобряват приемането на конституцията.

Родени на 23 октомври

1715 г. – Петър II, император на Русия († 1730 г.)

1789 г. – Николай Тургенев, руски икономист и общественик († 1871 г.)

1801 г. – Алберт Лорцинг, немски композитор, оперен певец и диригент († 1851 г.)

1805 г. – Адалберт Щифтер, австрийски писател и художник († 1868 г.)

1817 г. – Пиер Ларус, френски лексикограф и енциклопедист († 1847 г.)

1849 г. – Кинмочи Сайонджи, Министър-председател на Япония († 1940 г.)

1863 г. – Пантелей Киселов, български генерал († 1927 г.)

1877 г. – Йордан Кювлиев, български художник († 1910 г.)

1885 г. – Емануил Попдимитров, български поет и писател († 1943 г.)

1896 г. – Роман Якобсон, руски лингвист († 1982 г.)

1904 г. – Светослав Рьорих, руски художник († 1993 г.)

1905 г. – Феликс Блох, швейцарски физик, Нобелов лауреат през 1952 г. († 1983 г.)

1908 г. – Иля Франк, руски физик, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1990 г.)

1909 г. – Атанас Душков, български поет († 2000 г.)

1909 г. – Зелиг Харис, американски езиковед († 1992 г.)

1920 г. – Джани Родари, италиански писател († 1980 г.)

1927 г. – Лешек Колаковски, полски философ († 2009 г.)

1928 г. – Александър Танев, български композитор († 1996 г.)

1929 г. – Христо Нейков, български художник († 1999 г.)

1937 г. – Данчо Данчев, български учител и есперантист

1938 г. – Рени Цанова, български юрист († 2007 г.)

1940 г. – Пеле, бразилски футболист

1941 г. – Игор Смирнов, молдовски политик

1942 г. – Майкъл Крайтън, американски писател († 2008 г.)

1954 г. – Ули Щайн, германски футболист

1955 г. – Дагмар Лойполд, немска писателка

1957 г. – Илиана Балийска, българска актриса, тв водеща и продуцент

1959 г. – Атанас Комшев, български борец († 1994 г.)

1961 г. – Андони Субисарета, испански футболист

1964 г. – Робърт Трухильо, американски музикант

1966 г. – Алесандро Дзанарди, италиански пилот от Формула 1 и КАРТ

1969 г. – Труди Канаван, австралийска писателка

1973 г. – Матю Куик, американски писател

1976 г. – Райън Рейнолдс, канадски актьор

1977 г. – Светла Иванова, българска поппевица и писателка

1984 г. – Изабел Гулар, бразилски модел

1989 г. – Дария Симеонова, българска актриса