Според ново глобално проучване сред хора по целия свят е налице нарастваща загриженост относно климатичните промени.

Но респондентите са имали много различни нагласи към нивото на спешност, необходимо за справяне с проблема.

Големи мнозинства в по-бедните страни са категорично съгласни с борбата с климатичните промени със същата енергичност като COVID-19.

В по-богатите страни обаче подкрепата за бързи действия е далеч по-приглушена.

Междувременно принцът на Уелс предупреди, че климатичната криза ще "направи да изглежда нищожно" въздействието на коронавируса.

Социологическото проучване, проведено от Globescan, дава нови доказателства, че хората по целия свят остават силно загрижени за климатичните промени, въпреки пандемията и последващото икономическо въздействие.

В 27-те страни, където е направено изследването, около 90% от хората смятат климатичните промени за много сериозен или донякъде сериозен проблем.

Тази констатация се е засилила през последните няколко години.

Има голямо увеличение в това усещане за спешност сред анкетираните хора в Канада, Франция, Индия, Кения, Нигерия и САЩ.

В САЩ този брой хора, които възприемат проблема като сериозен или много сериозен, се е увеличил от малко над 60% през 2014 г. до 81% през юни тази година, когато е проведено допитването - това е въпреки известния скептицизъм на президента Тръмп по въпроса.

През същия период сериозните опасения относно климатичните промени в Индия са нараснали от 70% на 93% от анкетираните.

Според Ерик Уан от Globescan COVID-19 кризата е увеличила усещането на хората за заплахата от повишаващите се температури.

"Това е година на уязвимост и изостряне на неравенството и тези, които са най-податливи на проблема, усещат най-голямото ниво сериозност", каза той пред Би Би Си.

Ала когато хората са били попитани дали техните правителства трябва да се справят с проблема със същата спешност, както са се справили с пандемията от новия коронавирус, са се появили големи разлики между богатите и бедните.

Япония, Швеция, Австралия, САЩ и Великобритания имат по-малко от 45% от анкетираните, категорично съгласни с спешни действия.

В Кения, Мексико, Аржентина, Турция и Нигерия цифрата беше доста над 70% при всички тях.

По същия начин, попитани кой ще пострада най-много, над 60% от анкетираните в Бразилия, Кения, Турция, Нигерия и Южна Африка категорично се съгласиха, че това ще бъдат бедни хора.

Но в Япония, Австралия, САЩ, Обединеното кралство и други, по-малко от 40% силно смятат, че най-тежките ще поемат бедните.

Може би един от ключовите фактори за тези несъответствия може да се свежда до личния опит на изменението на климата.

Във Великобритания само 13% от анкетираните казват, че са били лично засегнати от повишаването на температурите, в сравнение с 34%, които са казали, че са били лично засегнати от пандемията на коронавируса.

Имаше подобни разлики в по-богатите страни като Швеция, САЩ и Япония.

Но в Мексико, Турция и Виетнам повече от 50% от анкетираните заявиха, че имат личен опит с изменението на климата.

"Спомням си за урагана" Катрина ", който беше преломен момент в повече от две десетилетия на проследяване на общественото мнение относно изменението на климата", каза Ерик Уан.

"Настъпи истински шок в системата и номерата на анкетите се промениха доста, тъй като хората все повече осъзнаваха, че това е сериозен проблем, че е антропогенен и че всъщност сме уязвими и не сме особено защитени."

Анкетата е проведена онлайн сред проби от 1000 възрастни във всяка от 27-те държави.

Пуснато е в началото на Седмицата на климата 2020 в Ню Йорк, която се очаква да бъде най-голямата среща на върха по климата, която се провежда тази година и се провежда в координация с ООН.