Протестите под прозорците на властта продължават повече от месец. Гражданският гняв изригна в началото на юли, когато по безпрецедентен начин координираното от прокуратурата "Бюро за защита" нахлу с въоръжени служители в канцеларията на Президента, обобщават от социологическата агенция АФИС.

В тяхно телефонно проучване, проведено сред 1200 пълнолетни българи между 3 и 5 август 2020 г. резултатите показват, че хората са настроени за предсрочен вот.

От онзи момент досега много аргументи бяха изказани както в подкрепа на протестите, така и в защита на правителството. Основните искания са оставка на изпълнителната власт, начело с премиера Бойко Борисов, и оставка на главния прокурор Иван Гешев.

В същото време развръзката изглежда неясна. След предварително обявените от властта сценарии за излизане от политическата криза и последвалата декларирана готовност на Борисов за оставка през последните дни наблюдаваме втвърдяване на позициите и от двете страни.

Данните на АФИС показват доминиране на две логически обвързани, но различни линии на мислене. За малко над половината анкетирани (52%) причината за протестите е "Всеобщото недоволство от цялостното управление на държавата".

С доста близък относителен дял (49%) запитаните посочват "Възмущение от корупцията във високите етажи на властта". Мнението е споделено от разнородни групи в обществото, а сред живеещите в областни градове, този дял достига до 58 на сто - близо двама от трима анкетирани.

В същото време и опозицията не се привижда като основен двигател на протестите. Едва един от всеки петима (или 22%) допуска, че недоволството е продиктувано от "Политическите амбиции на опозицията". Несъстоятелни звучат и още две причини, често изтъквани от говорителите на властта - че протестът е резултат от "Борба между олигарсите" (26% от анкетираните) или пък, че зад протестите стоят "Външни сили", които дирижират улицата. Последното е споделено мнение от едва 11% от анкетираните.

Сред респондентите, самоопределящи се като близки до ГЕРБ, по-малко от половината вярват че причините за недоволството е борба между олигарси или амбиции на опозицията, а 30% са съгласни, че протестът с основание изразява възмущение от корумпираната власт. Нещо повече, сред привържениците на националистите този дял е дори 40%.

На втория въпрос, дали оставката е искане на малцина или зад него стоят по-големи групи от обществото, отговорът към днешна дата е по-скоро ясен. За половината от пълнолетните българи решението към днешния ден е скорошна оставка и организиране на предсрочни избори, а запазването на настоящата управленска конфигурация е предпочетен вариант от едва 19% от респондентите.

От началото на кабинета "Борисов 3" привържениците на управляващата коалиция в този й формат са намалели двойно, докато противниците й са се увеличили почти четири пъти, като значителна част от недоволните нарастват още към края на първата управленска година (лятото на 2018).

Разрезът на данните свидетелства за още нещо - привържениците на националистите практически са раздвоени - едва 27% от тях предпочитат запазване на сегашното правителство, а други 27% смятат, че оставка и предсрочни избори са най-добрият вариант за страната.

При близките до ГЕРБ респонденти, консолидацията отново е под въпрос - 52% от тях искат запазване на сегашната власт, но всеки трети споделя нуждата от смяна на още министри. Същевременно 70% от определящите се като близки до БСП искат бърза оставка. Същото искане се споделя от около 60% от близките до Демократична България, ДПС и други формации, в това число "Има такъв народ" на Слави Трифонов и "Изправи се БГ" на Мая Манолова. Това подсказва, че властта не е легитимна за много широк и разнороден сбор от политически организации и граждани.

Данните са категорични - въпреки че протестите са най-масови в столицата (където близо половината искат бърза оставка и нови избори), в областните центрове 58 на сто от анкетираните искат същото. В по-малките населени места обаче оставката се подкрепя от по-малко от половината анкетирани, но все пак със значителен относителен дял - 44% от живеещите в селата и 46% от живеещите в малки градове.