Икономиката на еврозоната и на целия Европейски съюз отбеляза най-дълбок в историята спад през второто тримесечие с оглед на въведените по това време строгите противоепидемични мерки, целящи да ограничат разпространението на коронавируса, показват предварителни данни на европейската официална статистика Евростат.

През месеците от април до юни общият брутен вътрешен продукт на 19-те страни членки на еврозоната се сви с цели 12,1% спрямо първото тримесечие, когато БВП се понижи с 3,6%.

Спрямо второто тримесечие на 2019 г. брутният вътрешен продукт на еврозоната се сви с 15% след понижение с 3,1% през първото тримесечие на настоящата година.

Според предварителната оценка на Евростат икономиката на целия Европейския съюз отбеляза спад през второто тримесечие с 11,9% спрямо първите три месеца, когато БВП се понижи с 3,2%. На годишна база БВП на ЕС намаля през второто тримесечие с цели 14,4% след спад с 2,5% през периода януари - март.

Това е най-дълбокият икономически спад в ЕС и в еврозоната откакто Евростат разполага с този тип данни от 1995 г. насам и е в резултат на въведената заради Covid-19 мащабна блокада в цял Европа към средата на месец март, която блокада започна постепенно да се вдига в редица европейски държави през месец май.

Спадът на БВП за две поредни тримесечия означава, че еврозоната и целият ЕС се намират официално в икономическа рецесия от началото на годината.

Евростат отбеляза, че тези предварителни прогнози за БВП се основават на източници на данни, които са непълни и подлежат на допълнителни ревизии с оглед на ограничителните мерки заради Covid-19, като следващата прогноза за второто тримесечие на 2020 г. ще бъде публикувана на 14 август 2020 г.

Днешните предварителни данни се базират на експресните оценки за БВП на 10 от 27-те страни членки на Европейския съюз: Белгия, Чехия, Германия, Испания, Франция, Италия, Латвия, Литва. Австрия и Португалия.

И при десетте държави икономическият спад през второто тримесечие е двуцифрен, като най-голям е в Испания (спад на БВП с 18,5% на тримесечна база), следвана от Португалия (понижение с 14,1%) и Франция (с 13,8%), докато най-умерен е спад в Литва (понижение на БВП с едва 5,1%).

Евростат представи и данни, показващи слабо нарастване на инфлацията в еврозоната. Индексът на потребителски цени (CPI) се повиши през юли с 0,4% спрямо година по-рано след растеж с 0,3% през юни, като в същото време се понижи на месечна база с 0,4 на сто.

Цените на храни, алкохол и тютюневи изделия се повишиха през юли с 2,0% годишно след растеж с 3,2% през юни, докато цените на услугите нараснаха с 0,9% след повишение с 1,2% през юни, а спадът на енергийните цени се забави до 8,3% от понижение с 9,3% месец по-рано.

Основната инфлация (изключвайки цените на храни и енергия) скочи през юли с 1,2% на годишна база след повишение с 0,8% през юни.