С Мариан Бачев за предизвикателството да бъдеш Чаплин, за работата с трупата на Държавна опера – Варна, за комедията и драмата, за обмена на енергия с публиката и за това защо е важно да си припомним живота на великия малък човек точно сега, разговаря Нина Локмаджиева.

-Какво е да бъдеш Чарли Чаплин? Кои бяха най-големите височини, които трябваше да прескочите по пътя?

-Чаплин е една огромна личност, която не знам дали някой някога би могъл да достигне, бих го сравнил с Моцарт в музиката, например. В случая за мен е удоволствие да се потопя в един живот, който наистина е като на кино, в който има и много усмивки, много радост, и много скръб. Всъщност това прави образа благодатен за интерпретация. От друга страна, ако говоря вече от чисто вокална страна – да, има височини, които са много креативно написани във вокално отношение, които благодарение на маестро Страцимир Павлов успяхме, мисля, да направим така, че на български да звучат наистина толкова красиво, както и в оригинал.

-В коя лента бягате повече в този образ – лентата на драмата или на комедията?

-Вероятно ще изненадам много хора, които са свикнали да ме виждат в едно амплоа – лентата е на драмата, в романтичния ѝ завършек, да го наречем. Разбира се, не трябва да пропускаме и смешните моменти, но мисля, че зрителите ще се насладят на един много пълноценен образ, какъвто животът предлага, защото нищо не е само комично или е само драматично. Много известни хора на смеха, актьори на смеха, като Стоянка Мутафова или Георги Калоянчев, са обичали тишината и спокойствието - те са били много затворени, когато са били сами. И всъщност на сцената те изживяват другия си живот. Ние смятаме, че всичко около тях е някакъв безкраен смях, но това няма как да стане - човек трябва да си почива, да се зарежда. Много е странен този образ, най-предизвикателното, с което съм се захващал, но ми доставя голямо удоволствие. Но той става много хубав, защото и другите много помагат. Има една актьорска максима, че царят се играе от другите. Тук също има нещо такова, аз съм много благодарен на всички колеги, които са на, зад и под сцената - имайки предвид оркестъра, разбира се.

-В най-тежките моменти на пандемията Вие репетирахте онлайн, сега вече на сцена, с нормални репетиции и вече на часове от премиерата. Какво поддържа ентусиазма Ви, Вашия и на колегите Ви?

-Заслуга за високия градус на този ентусиазъм, е екипът, който ни събра в лицето на Борис Панкин, Страцимир Павлов и разбира се, Даниела Димова - директора на ТМПЦ – Варна, която покани всички нас за този спектакъл. Обичам да цитирам Леон Даниел - един от стожерите в българския театър и театрална педагогика, който казва, че хубав театър се случва с хубава компания. В случая хубав спектакъл се случва благодарение на това, че имаме хубава компания и затова ентусиазмът е естествен и заразителен. Когато видиш, че ще се случи нещо хубаво, ентусиазмът е като самозареждаща се батерия. Ние един от друг се палим и това всъщност е прекрасно. Тук няма напрежение, няма завист, няма интриги, няма втори план, всички искат да се случи. Ние на сцена сме репетирали може би 7 или 8 пъти, а ще видим един плътен спектакъл, благодарение на това, че всеки един във всеки момент има готовност и дава максимума от себе си, за да се случи това Варна да има честта бъде с първа премиера на "Чаплин“ в Югоизточна Европа.

-Все пак хората Ви свързват с комедийните роли. Как Ви помогна опитът от комедийните роли, а може би имаше моменти, в които е бил пречка?

-Не, хората ме знаят от комедийните ми роли, просто защото така някакси ми се стече животът. Аз съм завършил актьорско майсторство за драматичен театър. Комедията като част от драмата, говорим за драмата като сценично изкуство, просто с годините ми се е услаждала, най-вече заради бързия контакт с публиката. Това е един вид обмен на енергия, колкото и клиширано да звучи, но това ще ме разберат само хора, които са отдали сърцето си много категорично на желанието за този обмен, на съществуването на особен вид любов. Една особена обич, най-вече в комедията, защото смехът адски много зарежда, но и адски много изтощава. След спектаклите аз имам нужда от 7-8 минути, в които си стоя в гримьорната и мълча, просто след като цялата енергия ме е заляла, аз съм им я върнал, те са ми я върнали и аз съответно съм много изтощен. Предполагам, заради моя личен опит, че и с много други колеги е така. Трябват ми точно 7-8 минути нищо да не ме питат, никой да не влиза, да излиза, докато съблека костюма и съблека умората, която се превръща след това в едно много приятно усещане като след много добре свършена работа, както обикновено се случва.

-Имате прекрасен опит и от мюзикълите, това не е първи път, в който работите с варненската трупа, след впечатляващия успех с "Да пееш под дъжда“ и "Чикаго“. Какво е да се работи с Държавна опера – Варна, и с режисьор като Борис Панкин, разбира се?

-Да се работи с Варненската опера е изключително удоволствие, защото има много добре стиковани екипи, които спомагат работата да се случи добре. На първо място, това са оркестърът и диригентът, след това са всички онези back stage служби, които хората не виждат, но без които е абсолютно невъзможно да се случи магията на една сцена. Хубаво е хората да знаят, че за да видят тази красота и нас на сцената, и да се насладят сетивата им на това изкуство, стои огромен труд на много, много хора, които ние не виждаме, както казахме и под, и зад, и над сцената, ако щете - говоря за осветителите. Така че това е много важно, особено във времена, когато да намериш качествени технически служби, наистина е много труден момент. А тук има едни всеотдайни хора, които работят, и това е чудесно.

-Познавачи казват, че ако изиграете един страхотен Чаплин, това ще гарантира още един покорен връх във Вашата кариера. Вие каква персонална цел си поставяте с този образ?

-Избягвам да се опитвам да си поставям цели, а гледам да си свърша максимално добре работата, а дали целта като връх е покорена, ще разберем в последната минута на спектакъла. Това е затъмнението преди, надявам се, бурните аплодисменти, които ще ни залеят, тогава ще разбера дали сме успели да осъществим тази обратна връзка. В началото ще е обич, а накрая, надявам се, любов.

-Изкушаващо е да попитам дали в процеса на работа открихте общи моменти между Вашия живот и този на Чаплин? Или между нещо Ваше и нещо на Чаплин?



-За да се получи един образ, има два подхода към него, говоря от гледна точка на театралната педагогика - единият е той да е много близък до теб, а другият - да е много, много, много далечен от теб. В случая, това е вторият подход, тъй като аз, за разлика от Чаплин, не съм бил в сиропиталище, израснал съм в нормална семейна среда, и съм се учил, образовал и живял в мирно време. Докато всичко това на Чаплин не му се е случило. Неговият живот е бил стремително динамичен и мога да си призная, че наистина нямам допирни точки, защото той е живял изключителен живот, а и сам по себе си той е гений. Така че просто съм щастлив, че съм могъл да се докосна до част от неговото трептене под някаква форма и да го пресъздам на сцената с цялото си сърце и с творчески път, такъв, какъвто го имам.

-Накрая, защо е важно българската публика да види Чаплин точно сега, в тези моменти?

-Мисля, че е изключително важно българската публика да види "Чаплин“ точно в тези моменти, защото, както се пее в един от основните музикални лайтмотиви в нашата интерпретация на мюзикъла: "Сега светът копнее за много смях, за да избяга от страха, и моят Скитник е спасител и Бог - със смях ще победи и скръбта“. Само смехът е този, който ще ни извади от делничните грижи, в по-краткосрочен и в по-дългосрочен план. Усмихвайте се, както пее и Чаплин в една от своите песни, усмихвайте се и светът ще изглежда по-красив. Не бива да има ден без смях, ден без смях е пропилян ден - това са думи на великия Чаплин.

Постановката е по музика на Крис Къртис, режисьор на спектакъла е Борис Панкин, диригент Страцимир Павлов, хореограф Анастасия Неделчева, сценограф е Константин Гарнизов, автор на костюмите - Розина Макавеева. Любимецът на публиката Мариан Бачев ще се превъплъти в образа на Чарли Чаплин. Ще му партнират Борислав Веженов (Сидни Чаплин), Десислава Николова (Хеда Хопър), както и артистите, балет и оркестър на Държавна опера – Варна.

Мюзикълът „Чаплин“, чиято премиера е на 25 юли и 1 август 2020 на сцената на Летния театър – Варна, е постановка на Държавна опера – Варна. Спектакълът е съвместна продукция на Държавна опера – Варна и Международния музикален фестивал „Варненско лято“.