„Монтажът на моя филм“ - театрална адаптация по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик на режисьорката Деси Шпатова ще се играе на Лятна сцена зад Театъра от 21:00 днес, 25 юни, научи Moreto.net.

В спектакъла на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ участват Станислав Кондов, Цветина Петрова, Веселина Михалкова, Стоян Радев, Полина Недкова, Ненчо Костов и Симеон Лютаков. Сценографията е на Христина Дякова, музиката на Петър Дундаков, хореографията на Никола Йорданов – един от водещите артистите на The Center.

Много по-известен от романа е филмът по него - „Наръчник на оптимиста” с участието на Брадли Купър, Дженифър Лорънс (получила Оскар за най-добра женска роля) и Робърт Де Ниро. Деси Шпатова се вглежда внимателно и в романа, и във филма и разказва по свой начин историята на Пат, който след няколко години в психиатрична клиника е принуден да живее отново при родителите си, без съпругата си, без работата, без къщата и спомените си. Спектакълът ни прави свидетели на това как той отново започва да гради живота си, намирайки обратния път към себе си.

Спътници в това пътуване са новият му психотерапевт, фитнесманията и една загадъчна млада жена – Тифани, обсебена от идеята да спечели конкурс по „Танци против депресията“.

„Драматургичната адаптация на романа, озаглавена „Монтажът на моя филм“, подзаглавие в самия роман, следва сюжетния ход на романа – споделя пред Виолета Тончева Деси Шпатова, - като поставя във фокус проблема на героя на нашето време – съвременният социопат, страдащ от невъзможността да приеме реалността и да се адаптира към нея, като я замества със своите фикции. В известен смисъл всички герои са версии на този социопат – родители на Пат, самият той, Тифани и техния приятелски кръг. Всеки има изграден свой микросвят, чрез който може да влезе в контакт със средата - футболната страст, фитнес манията, обсесията от танците и психотерапията. Дейности, които заместват общуването, живот, който се случва в паралелни активности – това е парадигмата на днешния човек, чийто връзки с реалността изтъняват. Все пак любовта се оказва възможния изход от клаустрофобичността на нашето его.“